На днешния ден: В Станимака се ражда един от първите български журналисти
На днешния 7 ноември през 1885 година в Станимака се ражда Иван Павлов Костов - един от първите български журналисти.
Роден е във възрожденско семейство. Баща му Павел Костов е председател на Революционния комитет за подготовка на Априлското въстание в Станимака (Асеновград), първият български кмет на града, депутат в 5-ото обикновено народно събрание, 1887 – 1889 г. Майка му Мария Райчева произхожда от известния Райчев род в Станимака. Тя е участвала активно в революционните дела. Обявена е за побороничка за Освобождението на България.
Иван Костов завършва търговската гимназия в Свищов.
Кариерата си като журналист започва в София през 1905 г. във вестник „Дневник“, където главен редактор е Георги Николов.
През същата година той е един от инициаторите за образуване на журналистическо дружество в София. Събранието се е състояло в пивница „Сан Стефано“, на площад „Трапезица“. След няколко събрания на 27 ноември 1905 г. е приет уставът и е избрано първото настоятелство. На това събрание присъстват: Сава Илчов, Иван Коларов, Христо Абрашев, Иван Костов, Христо Силянов, Петър Завоев, Димитър Константинов, Иван Недев, Александър Кипров, Стоян Власаков и други. През 1921 г. той е член на Дружеството на столичните журналисти, с членска книжка №41.
Иван Костов работи като парламентарен репортер във вестник „Дневник“, като шеф на информацията на вестник „Камбана“. Журналистът Петър Карчев го нарича:
| „ | много сръчен и способен сътрудник в областта на информацията, единствен по онова време между столичните журналисти, който владееше много добре стенография. | “ |
Интелектуалец с артистични дарби, той има много приятели, сред които журналисти, писатели, художници, както и политици. Сред тях са Евгения Марс, Христина Морфова, Емил Козак Чермак, Стоян Чилингиров, Карчев. Художникът Антон Митов е чест гост в дома му и рисува майка му. Лично познава големия български писател Иван Вазов. Когато през 1929 г. Евгения Марс издава юбилеен албум „Полувековна България“, Иван Костов убеждава своя първи братовчед Щерю Райчев, крупен търговец от Асеновград, собственик на винарска изба „Родопи“, да бъде сред спонсорите на албума.
През 1909 г. се жени за Кета Печенякова и така се сродява с големите врачански родове Йоцови, Савови, Балабанови, Бобошевски.
Умира през 1943 година в София.
