Септември е месец, в който времето е все още прекрасно, подходящо за излети и разходка сред природата. Не пропускайте във все още горещите дни да се насладите на планинската прохлада, а защо не и да откриете още много красиви места, на които е богат районът на Пловдив. Днес ви предлагаме един маршрут, който е съвсем близо до Пловдив, но със сигурност ще ви предложи красиви гледки, приключенски емоции и добро настроение в почивния ден.

Пещерата "Добростански бисер" се намира на около 5 км от село Добростан, община Асеновград и до нея може лесно да се стигне пеша. Открита е през 70-те години на миналия век и докато хижа "Марциганица" е приемала туристи, е била често посещавана. През последните 20 години обаче осветлението е било разбито, част от желязното стълбище – откраднато, и обектът е станал опасен.

 
След продължителни ремонтни дейности сега всичко е обновено и мястото очаква своите посетители. Пещерата не е голяма - между 500 и 1 000 кв.м., 15 метра е дълбочината на входния отвес. Тук могат да се наблюдават и трите карстови форми – сталактити, сталагмити и сталактони. Особена атракция са пещерните езерца. Те са разположени като каскада едно под друго, всяко пълни следващото и водата е толкова прозрачна, че човек може да ги помисли за празни. 

Името на пещерата дават красивите скални бисери, които са се образували през вековете в езерцата ѝ. За съжаление сега те са унищожени. Пещерните бисери са топчести образувания, които се получават когато капе вода с подходящ химически състав в плитко езерце и са много красиви. Пещерният бисер е красив само когато е в естествената си среда. В красивата пещера зимува малка колония прилепи, които имат важна роля за еко-равновесието в района. 

Обектът е включен в туристическия маршрут до хижа "Марциганица" и връх Попа и работи от пролетта до есента. Районът на село Добростан е изключително богат на карстови пещери - те са около 200, но "Добростански бисер" е единствената, пригодена за посещения. 

За пещерата съществува интересно предание, което дава обяснение за произхода на едно от имената и, а именно „Ахметьова дупка“. Според преданието, във времената, когато българските земи били под владението на османците, Ахмед ага бил човекът, който събирал данъците от околните села. Веднъж, докато за пореден път обхождал селата, за да събира данъците поискал от местните да го нагостят с нещо много вкусно. Mестните решили да го нагостят със свинско със зеле. Без да знае с какво се храни, Ахмед ага си облизал пръстите и бил изключително доволен от гощавката. Отишъл в съседното село и помолил и тамошните жители да го нагостят със същото. Там обаче му казали какво всъщност представлява това блюдо и че всъщност се прави със свинско месо. Страшно много се ядосал Ахмег ага след като разбрал с какво са го гостили. В яда си той решил да опожари селото, за да отмъсти на тези, които го нагостили със свинско месо. Връщайки се към селото, Ахмед ага бил причакан от местни юнаци, които го убили, а трупа захвърлили в близката пропаст, известна днес като Ахметьова дупка.