Изгубените родопски села: Там, където конете са повече от жителите, а гледките спират дъха

Автор: Олга Даскалова 164445
Изгубените родопски села: Там, където конете са повече от жителите, а гледките спират дъха

„Искам да се откъсна от света, да остана сам, да избягам от цивилизацията“. Няма как да не се е прокрадвала поне веднъж в ума ви такава мисъл. Ей, там някъде далеч, където можеш да останеш сам с мислите си. Където да си починеш, далеч от всичко, някъде в друго време. Да усетиш земята, да се слееш с природата.

Звучи доста банално, но само когато наистина посетиш такова място, можеш да почувстваш същността на тези думи.  Такива села и махали у нас има много, изглеждат сякаш стопаните са изчезнали изведнъж и всеки момент ще се завърнат.  А къщите все едно са преживели силна буря, тук-там нещо е бутнато, но ако се намести, всичко ще си дойде на мястото и изминалите десетилетия няма да имат значение.

Днес ще ви заведем на виртуална разходка до именно такива села, до които път почти няма, животните са повече от местните, а гледките спират дъха. И в никакъв случай няма да ходим „вдън горите Тилилейски“, а доста по-близо до цивилизацията.  Разказът ни е за три асеновградски села – Бор, Извор и Ряката. Първите две с по един жител, а последното с цели трима. Въпреки това може да видите кметство, чин от старо училище, стада с овце, крави и коне, както и да усетите мирис на домашна гозба.

Започваме от Бор и Извор. Двете населени места ще откриете на около 60 км от Пловдив. Посоката е към Белинташ, подминавате отбивката за скалното светилище и продължавате към Три могили. Малко след другото тракийско светилище Инкая свършва и асфалтовият път. Следва черен, бавно се преминава с всякакъв тип автомобил.

Не липсват и панорами към Родопите, а изведнъж ще се озовете и на кръстовище. Има и табела, светофар няма, няма и движение.  Отбивката наляво ще ви отведе към Бор.

 

Пътят преминава през борова горичка, а малко след табелата за начало на селото ще се озовете и на селския площад.

Там е и кметството.  Снимките тук определено трябва да са в режим „панорама“, тъй като гледката буквално е на 360 градуса.  Тук срещнахме и единствения местен – мъж на около 45 години, който ни посрещна с брадва в ръка. Започнал да се готви за зимата още през август, а се прехранва като гледа крави. Не се страхува да живее сам, даже се изненада от въпроса. Въпреки, че вметна, че в селото няколко пъти се появявала мечка, умъртвила му и част от добитъка, но въпреки това повод за страх нямало. Покани ни и на кафе, само ракията му свършила, иначе всичко друго си имал.

След като се върнете към кръстовището следващата дестинация е към Извор. Там също има само един жител – отново кравар. Още като чу двигателя на колата се приближи да види „кой го безпокои“. Така де, като си свикнал да бъдеш сам, всеки новодошъл в селото, сякаш влиза в твоя двор. И той се занимава с крави, сам е избрал този начин на живот и не би го заменил.

Ако искате още да останете в тази част на Родопите може да продължите и към село Три могили, оттам следва пътека към махала Мумджидам. Или както туристите го наричат в последно време „царство Мумджидам“. То се намира на около 2,5 км от селото, но уловката е, че това не е път за автомобили, последната отсечка е горска пътека, която трябва да  минете пеша. И тук ще намерите местен жител, който отново е сам и гледа крави.

Отправяме се и към последната дестинация – Ряката. За да стигнете до нея, трябва да се върнете до село Мостово. Още в началото на населеното място има църква а зад нея започва черен път. Разстоянието до Ряката е 5 км, а пътят се движи по коритото на река. Лятото вода няма, пътят е по-трудно проходим, така че преценете възможностите на автомобила си. През по-валежните периоди, обаче коритото се пълни с вода и преминаването става доста по-сложно.

По-големите ентусиасти могат да оставят автомобилите си още в Мостово и да продължат пеша – маршрутът е достатъчно красив, така че няма да съжалявате.

Пътят се разклонява и към Карадожов камък и махала Кабата. Има поставени обозначителни табели, а пътеките са добре отъпкани.

Селото се намира в пролома между две планини, точно под Караджов камък. Сравнение с предните две населени места, Ряката е доста по-гъсто населена – с цели трима жители. Лятото броят им се удвоява, тъй като част от къщичките се използват за вили.

Още в началото на махалата ще видите и конна база. Такъв тип туризъм изключително много привлича туристи и вдъхва живот на района. Кончетата се качват по най-каменистите и стръмни пътеки в района и стигат чак до Караджов камък. А собственикът демонстрира какво значи родопското гостоприемство.

В селото може да видите и старото училище, днес частна къща, но все още пред него има ученически чин. Между къщите тръгва и път към Виолетина поляна, а оттам и маршрут за Караджов камък. Част от пътя, обаче е доста стръмен, така че преценете възможностите си.

В района на Мостово и Кабата има и много хотели с ресторанти, а по приятни горски пътеки може да стигнете до Кръстова гора и Белинташ. Това, в случай, че сте се наситили на тишината и искате да поемете към една доста по-посещавана дестинация.

trafficnews.bg

 

Подобни новини

Вашият коментар през Facebook

Новини

Изпрати новина