Храмов празник отбелязва днес в Деня на Света Неделя Араповският манастир “Света Великомъченица Неделя“ край Златовръх. Там се провежда традиционен фолклорен събор под надслов „ Да съхраним българските традиции и дух“.

Араповският манастир „Света Неделя” е разположен на 8 км източно от Асеновград, вдясно от пътя за град Първомай.

Манастирът е основан през 1856 г. до древно лековито аязмо, недалеч от асеновградското село Златовръх, което някога е носело името Арапово. Араповският манастир е единственият манастир, строен по време на османското робство, без да има останки от съществуването му преди това. През 1868 г. в манастира е основано училище за бедните деца от региона.

Манастирският комплекс включва няколко двуетажни и триетажни жилищни и стопански сгради, както и голяма кръстокуполна църква. Според надпис на задната врата на храма строежът му е завършил през 1859 г.

Стенописите в храма са изключително интересни, защото за първи път се разчупва канонът при представянето на житието на св. св. Кирил и Методий и те са изобразени като проповедници и покръстители на българския народ. По същия начин са представени сцени от живота на св. Иван Рилски и други български светци. В храма се пази и стара икона на Св. Богородица, за която се смята, че е чудотворна. Много хора от цялата страна посещават манастира именно заради тази икона.

В близост до северната порта на манастира се намира аязмото, от което според местно поверие блика лековита вода. До него е и сградата на първия параклис на манастира, която е запазена и до наши дни.

В двора на манастира „Света Неделя” има триетажна кула, която според местно предание е построена от легендарния Ангел войвода – смел хайдутин, защитавал народа от османците. Първите два етажа на кулата са каменни, с тесни прозорчета и са приспособени за бойни действия. Третият етаж представлява жилищна част с четири помещения.

Араповският манастир е забележителен преди всичко с изключително интересната живописна украса на своята църква, дело на известния български живописец Георги Данчов - Зографина. Ръководен от силно родолюбиво чувство, той  за пръв път в историята на българската живопис, рисува сцени от живота на славянските учители Св. св. Кирил и Методий. Двамата братя са представени като създатели на славянската азбука, покръстители на Св. цар Борис І и просветители на българския народ.

Пресъздадени са и образите на редица български светци като Св. Иларион Мъгленски, Св. Марко, епископ Преславски, Св. Теофилакт, патриарх Търновски, Св. патриарх Евтимий Търновски, Св. Манасий Габровски и др. Над южната врата на църквата с прецизност и изискан вкус са изписани образите на Св. Атанасий Александрийски и на Св. Богородица с Младенеца. Георги Данчов – Зографина бил не само даровит художник – зограф, но и активно участващ в българското националноосвободително движение, един от съратниците на Левски. В началото той работил в Араповския манастир, заедно с учителя си Алекси Атанасов, а впоследствие по неизвестни причини сам довършил украсата на църквата, което станало през 1864 г. За това свидетелства надписът над прозоречната ниша на олтарната абсида.

Според друг надпис над западната външна врата за украсяването на църквата съдействал и архимандрит Софроний, който първо бил игумен на Мулдавския манастир „Св. Петка”, а след това игумен на Араповския манастир.  Средства за манастира били събирани и от населението на околните села. Над северната и южната входни врати са запазени ктиторски надписи, в които са вписани имената на всички дарители на манастира. През 1920 г. при земетресение куполът на църквата сериозно пострадал, при което и стенописите в него били унищожени. По – късно той бил възстановен и стенописите отново изрисувани.

 Извън манастирския двор, недалеч от северната му порта се намира и аязмото с параклис, по стените на който има също стенописи. Чешмата в него е една от най-интересните каменни манастирски чешми. Лицевата й страна се състои от пет големи каменни блока: един е корниз, два странични като полуколони и два, образуващи тялото с релефни фигурални изображения. Непосредствено над чучура са изсечени пет стилизирани кипарисови дръвчета, а над тях са два лъва, застанали един срещу друг и разделени от кръст. И тук е представена сцената с покръстването на Св. цар Борис Михаил І, макар и в по-различен композиционен строеж.

 През епохата на Възраждането манастирът е играл важната роля да поддържа будно народното съзнание на поробените българи от този край.  Това, което предавало на манастира особена историческа стойност било, че там бил основан местен таен революционен комитет, ръководен от самия игумен - отец Гервасий. Така манастирът станал известен със своята разностранна патриотична  дейност.