Безспорното обаяние и мистериозност на тази архитектурна забележителност вдъхновяват интересна легенда.

Според нея до началото на миналия век всяка Бъдни вечер след полунощ църквата в крепостта придобива предишния си вид и се осветява от мистериозни светлини. Камбаната последователно бие, чува се хармонично пеене на псалти от храма и в цялата околност мирише на тамян.

Някой си станимаклия, слизайки от манастира Петрицос, за да избегне снежната буря, се скрива под крепостта и съвсем случайно става свидетел на всичко това. Изненадан, той се приближава до черквата и я вижда в цялото й величие, пълна с благочестиви християни, облечени с дрехи от други времена. Чува църковната служба на свещеника. Докато обикаля Кръста (Светая Светих), отецът споменава императора, цялата дворцова свита, патриарха и генерал Вриенос с цялото му семейство. Литургията е изпълнена. След всички молитви и „Амин“ моментално всичко изчезва и черквата се връща в предишното състояние.

Това е последната служба на свещеника Антимос, с която изпълнява наложеното му от Бога посмъртно наказание за изкупление на греха. Преди 500 г. той е поканен от генерал Вриенос от Станимака да служи на Рождество Христово в крепостната черква, където присъстват всички началници на родопските крепости. Той обаче съкращава службата, за да може по-бързо да седне на богатата трапеза на генерала. След като се наяжда до насита, умира от разрив на сърцето, без да има време да се разкае за стореното. Душата му се изкачва до небесата, а Всевишният го наказва, заповядвайки му 500 г. поред в същата черква и по същото време да изпълнява нормално и както трябва светата Рождествена служба в присъствието на всички онези, сторили същия грях по време на службата.