На 6 и 7 юли на манастирските поляни край с. Златовръх ще звучи народна музика на традиционния събор на Араповския манастир „Св. вмчца Неделя”. Тази година посланието на празника е „Да съхраним българските традиции и дух”. На 6 юли (петък) в 20:00 часа започва всенародно веселие с участието на оркестър „Орфей” с ръководител Георги Янев. На следващия ден, 7 юли, събота, програмата започва в 9 часа с архиерейска Света Литургия в манастирския храм, литийно шествие до аязмото и водосвет. В 12:00 часа започва Фолклорен фестивал с участието на над 30 фолклорни състава. Вечерта в 20:00 часа е концерта на Поли Паскова.  От 22:00 часа всенародното веселие продължава с участието на народен оркестър „Млади тракийци” с ръководител Божидар Стрехин. За най-малките са предвидени различни забавления и люлки.

Араповският манастир е възникнал около водите на древно аязмо близо до асеновградското село Златовръх, със старото име   Арапово, през XIX век. Той е един от последните, основани манастири преди Освобождението. Храмът Света Неделя в манастира е посветен на Света великомъченица Кириакия или Неделя, на славянски. В храма може да бъде видяно едно от Чудотворните изображения на Божията Майка. Многобройните посетители, идвайки в манастира, споделят, че изпитват странни усещания в църквата „Света Неделя", в която е поместена чудотворната икона на Богородица. Едни чувстват някакъв свеж полъх, други получават изтръпвания. Специалистите пък остават удивени от прекрасните стенописи, които са отлично съхранени в оригиналните им ярки цветове.

В наши дни освен с чудодейната икона на света Богородица  манастирът е прочут и с аязмото. Водата от свещеното аязмо на Араповския манастир е лековита, казват жители на близкото село Златовръх.

Строителството му започнало през разцвета на Възраждането по нашите земи - около 1856 г. Затова при неговото изграждане не са били щадени средства, за постигане на високо строително и художествено майсторство. Той е близък по стил до атонския тип кръстокуполни църкви. Стенописите са направени между 1864 и 1884 г. от Алекси Атанасов и Георги Данчов Зографина. Образите на Кирил и Методий са изобразени като духовници и просветители. Стенописите включват и сцени от житията на свети Иван Рилски, патриарх Евтимий, свети Иларион Мъгленски, свети Марко Преславски и др. Манастирският комплекс включва и триетажна къща от камък и дърво в типичния за Възраждането стил. Външният обем на църквата е малко по-нисък от необходимото. Това усещане се допълва и от силуета на сплескания тромав купол, изграден от Николай Евров през 1930 година, след като при земетресението от 1928 г. оригиналният обем се е срутил.