Знаете ли историята на Крилат Стойчо - революционер и войвода?

Автор: Plovdiv Now 20:30, 21.05.2023 6023

Стойчо Дачев, наречен Крилат Стойчо, е български революционер и войвода на ВМОРО.

Роден е през 1872 г. в днешното ивайловградско село Сив кладенец.

Влиза в редиците на ВМОРО и заедно с прочутия Таню (Тане) войвода, участва в организирането на акции и атентати по време на Илинденско-Преображенското въстание.

След края на въстанието е четник при войводите Дели Димо и Александър Александров като изпълнява куриерски задачи.

При една от тях той занася писмо до Одрин при окръжния ръководител на ВМОРО - Петър Васков (македонски българин, родом от Велес).

След изпълнение на задачата си Стойчо бива заловен.

Успява обаче да избяга и се втурва към родното си село Сив кладенец (тогава Гьокче бунар).

Османците научават къде е домът му и след няколко дни, вечерта, го обграждат.

На разсъмване с револвер и бомба, Стойчо скача от втория етаж на къщата си, но остава незабелязан и отново успява да избяга в планината.

Заради тази случка е наречен „Крилат Стойчо“.

По-късно, след предателство, отново е заловен и осъден на смърт.

Но ... за трети път Крилат Стойчо успява да надхитри османците и отново хваща гората!

Стойчо успява да създаде чета, с която обикаля местните села.

Стига дотам, че нарежда на османския каймакамин в Ивайловград, да освободи затворени в тъмница българи!

Каймакаминът предпочита да не си навлича бели и изпълнява волята на Стойчо.

Така настъпва относителен покой за областта.

Така до есента на 1912г.

Избухва Балканската война.

Крилат Стойчо се записва доброволец в Македоно-одринското опълчение и воюва с турците, вече редом с българи от всички краища на Царството, че даже и отвъд.

Войната е спечелена, но идва следващата - Междусъюзническата.

Пътят на турците е свободен, те желаят мъст и напредват в Източна и Западна Тракия.

Подложени на огън и меч са всички български села.

Ивайловградско пострадва жестоко от издевателствата.

Крилат Стойчо заминава за Пловдив, където ходатайства пред руския консул за освобождението на пленени българи, отведени в Одрин.

След проведените разговори селяните са върнати по родните си места в Ивайловградско.

Умира през 1971 г., на 99 години в родното си село.

Погребан е с опълченската си униформа и отличия.

Поклон!

Източник: Светослав Русев

Публикувано от "Български национализъм"