Той е революционен демократ, гениален идеолог и организатор на българската национална революция. Той е Васил Левски. Роден е на днешната дата, 6 юли (стар стил), през 1837 г. в Карлово.
Първоначално образование получава в родния си град, а от 1855 г. е послушник при вуйчо си Василий, монах и таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора. По-късно приема монашество под името Игнатий (1858) и е ръкоположен за йеродякон (1859).
Повлиян от революционните идеи на Г. С. Раковски се включва в националноосвободителното движение (1861). Участва в Първата българска легия (1862), а след нейното разпускане се присъединява към дружината на Ильо войвода.
През 1864 г. се отказва от монашеския сан и учителства в с. Войнягово, Карловско, и в добруджанското с. Еникьой.
От началото на 1867 г. се установява във Влашко. Знаменосец на четата на Панайот Хитов (1867) и доброволец във Втората българска легия (1867 – 1868). След неуспеха на четническата тактика стига до идеята за пренасяне центъра на подготовката на националноосвободителната революция в българските земи.
В периода 1869 – 1872 г. създава гъста мрежа от местни революционни комитети, които обединява във Вътрешна революционна организация. За ръководен център определя Ловешкия комитет, наречен Привременно правителство в България. Изработва проектоустав на Българския революционен централен комитет (1871) и като негов пълномощник пред комитетите в България започва преустройство на Вътрешната революционна организация с изграждането на окръжни центрове (1872).
След извършения без негово съгласие обир на турската поща в Арабаконак (22 септември 1872) и последвалите разкрития от турските власти, заминава за Ловеч, за да прибере архива на комитета.
На 26 декември 1872 г. е заловен в с. Къкрина, Ловешко. Пред съда се държи достойно и запазва тайните на Вътрешната революционна организация.
Осъден е на смърт и обесен в София на 6 февруари, отново по стар стил, през 1873 г. Остава завинаги в българската история с безсмъртието на своите прозрения.