Галерия „Резонанс“ кани ценителите на изкуството на изложба на талантливия и обичан пловдивски творец Матей Матеев. Експозицията, която носи името „Ябълката...и след това“ ще бъде открита на 14 февруари от 18:00 ч.

Матей Матеев завършва Художествената академия в София през 1975 г., специалност „Приложна графика“ при проф. Александър Поплилов. Живее и работи в град Пловдив. Член на СБХ и Дружеството на пловдивските и бургаските художници. Работи основно живопис.

От 1976 г. до днес има над 45 самостоятелни изложби в България и чужбина. Участва в общи национални и международни изложби. Организатор и консултант е на над 40 общински международни пленери в гр. Пловдив.

Организира първия частен пленер през 1990 г., чрез фирма „Неспо“ Пловдив, а от 1998 г. – пленери с галерия „Бараците“, Пловдив.

От 2004 г. до 2017 г. е председател на Управителния съвет на най-старото пловдивско читалище „Възраждане“.  От 2017 г. е член на УС на „Пловдив 2019“. Член на Ротари клуб „Пловдив – Пълдин“.

Основател на първия международен симпозиум по живопис „Пловдив от твореца сътворен“ към Ротари клуба, 2013 г.

От 2015 г. е удостоен  с почетното звание „Следовник на Народните будители“. От април 2016 г. е дописен член на Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ).

От 2017 г. организира младежки пленер по живопис „Творецът“ към Ротари клуб „Пловдив – Пълдин“.

През 2019 г. организира пленер по живопис в Медицински университет – Пловдив.

АКСИНИЯ ДЖУРОВА ЗА МАТЕЙ МАТЕЕВ

„Един от яростните и известни съвременни експресионисти на своето поколение Матей Матеев – Матю, ще открие изложба ЯБЪЛКАТА…И СЛЕД ТОВА в галерия Резонанс. Роден в Кюстендил, но бързо се вписал в духа на класическата пловдивска бохема още през 80-те години на ХХ век.  Сигурна съм, че тази изложба няма да мине тихо и ще предизвика коментари, вариращи в двата крайни полюса – на приемане и отхвърляне. И това е така, не само заради експресивния и ярък стил на Матю, но и поради това, че той се опитва да прибави към известния роман на френския писател Ги Бештел „Четирите жени на Бога. Блудницата, вещицата, светицата и наивницата“ (Издателство Изток –Запад, 2016) и още нещо. Неговите мащабни женски фигури върху зебло запълват цялото пространство на картината и ни гледат в упор, без свян, в своята голота и похот. Чрез избрания зрелищен ракурс, с неприкритата на места гротеска, без никакво притеснение от страна на художника, дали ще се харесат или не, те са свалили маските на фалшивия морал и са станали съучастници в психотеатъра на греха и човешките страсти. Така те излизат извън рамките на „четирите жени на Бога“ с опустошителната ярост, с която влизаш в „играта живот“. Известно е, че в източнохристиянското изкуство иконографията на жената въплъщава белезите на непорочност и святост, за разлика от католическото изкуство, където тя е изобразявана в своята божественост и грешност. Жените на Матей Матеев се изправят пред нас в цялата си голота, без свян и комплекси за своя пол, те са хищници и жертви, разпънати между Ада и Рая, доброто и злото, най-низшите и най-възвишените страсти, качени на пиедестал и паднали от него… със и без ореол. Те са далеч от „вечната, извънвременна богиня на живота“, както ни я представяше Дечко Узунов, извън мъченицата и светицата, въплътени в образа на Мадоната. Те са просто такива, каквото е времето, в което живеем, разпънати между изява и потиснатост, прикритост и разголена откровеност, примирение и скръб. „

Проф. Аксиния Джурова, учен, изкуствовед, председател на фондация „Елена и Иван Дуйчеви”, специалист по история на изкуството, филологията и кодикологията, член-кореспондент на БАН.