Млада жена, която твърди, че „е умряла и се е върнала към живота“, разказа какво е научила от преживяното.

Ерика Тейт била на 22 години, когато по думите ѝ изпитала т.нар. преживяване близо до смъртта по време на самостоятелен преход до скалите на Палисейдс в САЩ през септември 2015 г.

Същата сутрин тя се събудила с „странно усещане“ в стомаха, но решила да го пренебрегне и да продължи с планирания соло поход към скалите край река Хъдсън. Всичко вървяло добре, докато самоопределящата се като „търсачка на силни усещания“ не решила да слезе по пресъхналите водопади, по които по-рано се била изкачила, пише Ladbible.

Тогава обаче попаднала в беда – останала заклещена върху скалите за около 20 минути без признаци на помощ. Без да вижда изход, тя се подхлъзнала на покрита с мъх скала и паднала от около 18 метра по скалния откос. При падането Ерика счупила гръбначния си стълб, таза, ръцете и ребрата, пробила белите си дробове и започнала да се задушава.

Успяла на моменти да се обади на спешните служби, докато редувала съзнание и безсъзнание, но се наложило да чака около седем часа, докато бъде спасена.

През това време тя разказва пред YouTube канала NDE Journey, че е „отделила съзнанието си от физическото тяло“. „Помня как гледах тялото си и осъзнах, че аз не съм то. Има нещо отделно от физическото ми съществуване“, казва Ерика.

„Тогава разбрах, че не умирам, че всъщност няма смърт. Има нещо, което оцелява след нея – някои го наричат душа, дух или съзнание.“

Днес, вече работеща като психотерапевт, тя споделя, че преживяното е било доказателство за нея, че „има нещо повече от физическото“. По време на т.нар. „преглед на живота“ тя наблюдавала себе си как умира и осъзнала „дълбоката ни вътрешна свързаност“.

„В измерението, което наричаме Земя, има илюзия за разделение“, казва тя. „Най-голямото осъзнаване беше, че всички сме едно цяло – да нараниш друг е все едно да нараниш себе си. Истинската ни цел е да си спомним това единство и да живеем с любов и осъзнатост“, пише тя.

Ерика допълва, че оттогава основният ѝ фокус е „да помни защо сме тук“ и да помага и на другите „да се пробуждат към по-дълбоко разбиране за реалността“.

В крайна сметка тя била спасена от пожарникар извън служба и изведена с военни лодки. След престой в болница и шест месеца в инвалидна количка, Ерика описва случилото се като дълбоко „духовно пробуждане“.