Наличието на слънчева енергия и нейното изражение - топлината са благоприятни и стимулиращи за човешката личност. Това обаче се случва, само ако топлината е в умерени граници. При превишаването на определени температурни равнища, особено както това се случва през тези дни, влиянието на топлинния излишък се простира върху трите аспекта на човешката личност: мозък, жизнеспособност и организъм.

Най-разпространеният и противообществен ефект от жегата е тенденцията към раздразнителност и избухливост, което може да премине в склонност към насилие във всяка сфера на човешките взаимоотношения - както в обществения, така и в частния живот. Отдаването на необясним поведенчески разгул тук намира своето най-ярко изражение. Склонността към насилие е още по-ясно изразена в рамките на отделната обособена група или в безличната маса.

През летните горещини намаляват интелектуалните способности при хората, занимаващи се с умствен труд, загубват се в известна степен и творческите възможности и най-общо казано, намалява продуктивността на труда. Жизненото равновесие се разпада под натиска на жегата, а това води до появата на апатия, отпуснатост и липса на апетит. Периодът е особено благоприятен за скъсване с постоянния партньор и скарване с приятели.

Мъчителната сънливост през деня и нощното безсъние водят до съществени нарушения на биологичния ритъм. Най-неблагоприятното действие на жегата се наблюдава при болните, страдащи от психични разстройства и депресия, които са много чувствителни към промените във времето. Един топлинен удар, придружен с обезводняване, сърцебиене и падане на артериалното налягане, могат да предизвикат внезапни депресивни състояния.

В науката тези състояния се определят като сезонни депресии. Този вид депресия обаче не е типичен само за летните горещини. Първите признаци започват още през есента заради отслабването на дневната светлина, ако изобщо това може да се окаже някаква утеха в очакващите ни безкрайни и знойни летни дни.

Източник: mediapool.bg