Кога се кумулира гражданска енергия, която може да обърне един обществен процес? Отговорът  на този въпрос се търси от десетилетия, а стотици учени анализират поведението на обществото и социалните групи в него. Без да може да се приложи, какъвто и да е емпиричен подход към поведението на пловдивчани и най-вече към активните с гражданска позиция, то се очертават някои твърде смущаващи тенденции.

Оказва се, че за определени теми точката на пречупване за назряване на обществено недоволство е непредвидимо ниска, а за други, които предполагат обратното –  има огромен праг на търпимост. През последните години Пловдив не бе лишен от протести, избухване на гражданско недоволство и различни прояви на цели социални групи. 

Примерите, които може би се набиха най-много на очи в пловдивската общественост са протестите срещу бутането на Гарнизонна фурна,  проявите на местните за парка зад хотел „Санкт Петербург” и подобни казуси в „Централен”, и „Южен”,  а последното  недоволството бе  срещу възстановяването на бюфета  на Сахат тепе.

В същото време в момента се готви унищожаването на един от най-старите паркове в Пловдив – ведомственият в „Захарен комбинат”, който ще бъде застроен с бетонен мастодонт от 130 000 кв.м РЗП.

Като изключим една шепа съветници, които се борят срещу ПУП-а на целия квартал при свършен факт, никой не изяви своята гражданска позиция срещу проекта.  Това ще бъде поредното зелено петно, което ще бъде унищожено, като в случая няма никаква разлика с казуса с парка зад хотел „Санкт Петербург”.

И двата терена са частни, закупени по различни неведоми пътища, а дори и реалният собственик на терена е един и същ – Таха Рахман. Единствената разлика е, че този частен терен със стотици дървета не е под терасите на хората.

С други думи един инициативен комитет като да „Спасим парка зад хотел Санкт Петербург” е готов на всичко да защити зелената зона там, но не изпитват каквото и да е чувство, че 500 метра в страни ще бъде унищожена цял парк. Всъщност отрязването на стотици дървета,  заселването на хиляди новодомци и влизането на стотици коли ще се отрази никак немалко на качеството на живот на същите тези хора. „Захарна фабрика” обаче не е терена зад „Санкт Петербург”. Оказва се, че хората се вълнуват от това пред домовете им, а дори и в съседство да става нещо – смятат, че не е тяхна работа. Това означава ли, че ако се застрои парка край Братска могила, Лаута или тепетата, хората отново няма да ги интересува?

Другата група, които протестират срещу всякаква намеса в градската среда на Пловдив също ги няма.  Хората, които не искат бюфет на Сахата и парк върху Гарнизонна фурна, предпочитат да водят високо интелектуални разговори по заведенията или да търсят контакт с властта, за да кажат колко са несъгласни с техните намерения.  След тяхната намеса обичайно нищо не се случва, освен спомен от техен „атенд” на някое от помпозните „ивенти” във Фесйбук. Обичайно язвите също стоят – всеки,  който  мине покрай Гарнизонна фурна може да види какво остава след протестърите. 

Презастрояването в града е една от най-чувствителните теми в Пловдив, както и все по-голямата липса на зелени пространства. За съжаление, гражданската енергия се кумулира единствено, когато се засягат имоти и терени, непосредствено до домовете на хората. Сигурно е обаче, че когато всички терени извън обхвата на жилищните карета свършат, то неизбежно ще дойде и техният ред. Това ще се случи, ако пловдивчани не гледат на поляните и дърветата в другия край на квартала или града, като такива, които са им пред домовете.  Това ще се случи и ако точката на пречупване на хората с активна гражданска позиция,  единствено е сведена до това дали ще се пие бира на бюфета на Сахата или ще се сложат ограждения на Небет тепе.