Затворник от Пловдив заведе иск за 200 000 лева срещу държавата заради недостатъчна медицинска грижа

Автор: Plovdiv Now 122341
Затворник от Пловдив заведе иск за 200 000 лева срещу държавата заради недостатъчна медицинска грижа

Затворник от Пловдив заведе дебел иск срещу държавата, след като получи инсулт зад решетките. Той поискал обезщетение в размер на 200 000 лв., като обвинил Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” в увреждане на здравето му, в резултат на неосигурена достатъчна медицинска грижа.

На 18 март мъжът постъпил в затвора, за да изтърпи наказание „лишаване от свобода”. Сутринта на 28 септември на затворника му прилошало. Появило се схващане, слабост и изтръпване  в десните крайници. Ръководството на затвора повикало екип на Бърза помощ, а мъжът бил откаран в болница „Свети Пантелемон”. След като бил прегледан от невролог, станало ясно, че се налага спешна хоспитализация.

Затворникът прекарал пет дни в болницата. Диагнозата била хронична мозъчно-съдова болест, исхемичен инсулт и лека дясна хемипареза.  

Месец по-късно мъжът подал жалба в Административен съд – Пловдив. Той поискал обезщетение за това, че не му е осигурена необходимата медицинска помощ в момента на влошаване на неговото състояние. Според исковата молба именно това довело до мозъчния инсулт. Затворникът заявил, че не е бил лекуван в съответствие с медицинските стандарти.

Жалбата била разгледана от съда преди няколко дни. От Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" оспорили изложените факти в иска и поискали той да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен. Подобно било становището и на прокурора, който участвал в делото. От доказателствата по делото станало ясно, че линейката е пристигнала в затвора 7 минути след постъпилия сигнал. В съда били представени и епикризи, от които станало ясно, че мъжът е бил хоспитализиран отново, само две седмици след удара. В епикризата е записано, че пациентът е имал затруднения с походката и самообслужването. Съобщавало се и за замъглено виждане с дясното око. На мъжа му били изписани лекарства, като се препоръчвали и контролни прегледи на 15-ия и 30-ия ден след изписването.  От амбулаторните листове ставало ясно и че затворникът е посетил лекар, за да бъде извършен контролен преглед. По време на него били констатирани и неврологични усложнения, а пациентът се придвижвал с бастун. 

По-късно - на 12 ноември, отново се наложило да бъде извикан екип на Спешна помощ. Здравословното му състояние било влошено, като мъжът имал световъртеж и болка в гърдите, изпитвал и задух. 

Пред магистратите, в качеството си на свидетел, застанал и един от санитарите в затвора. Той успял да си спомни, че на 28 септември бил повикан, след като затворникът бил открит припаднал в банята. Открил го в килията му и му оказал първа помощ. Веднага след това уведомил дежурния офицер, който повикал Бърза помощ. Всичко това се случило в рамките на няколко минути. Всичко това било описано в дневния журнал. Към онзи момент в затвора нямало лекар, поради което се наложило уведомяването на офицера. 

По делото била назначена и съдебно-медицинска експертиза. Според заключението от нея още при постъпването си в затвора лишеният от свобода страдал от множество заболявания, сред които исхемична болест на сърцено, артериална хипертония, коронарна болест, захарен диабет, мозъчно-съдова болест, хемипареза, сънна апнея. Освен това, той бил прекарал инфаркт се борил с чернодробно заболяване. 

Вещото лице било категорично и че медицинската помощ след инсулта е била оказана навреме, с оглед времетраенето, което се изисква за правилно поставяне на диагнозата. От представената в съда документация било видно и че медицинският център на Затвора е предоставял помощ при всяко влошаване на състоянието на мъжа, а при необходимост е била викана Бърза помощ. В конкретния случай лечението е изписано след пролежаване в болнично заведение от съответните специалисти. Същото е било адекватно, компетентно и е съответствало на моментните нужди на пациента. Видно е и че медицинските специалисти в затвора за предприемали своевременни мерки за подобряване на неговото състояние, заявил още експертът. 

 "Ако медицинската помощ не е указана своевременно, то резултатът от лечението няма да бъде ефективен и ще настъпят трайни усложнения за пациента и лечението ще бъде много по-продължително. При заболявания, които засягат кръвообращението на мозъка, говорим за инсултите и то исхемичните, лечението и максималният срок за започване на лечението, е между пет и десет часа от момента на проява на симптоматиката. Ако в този времеви период започне лечението, изходът е много по-благоприятен както е в случая", пояснил още той.

Заключението било прието от магистратите, които порязали претенциите на затворника. Според магистратите е неоснователно твърдението, че не му е била оказана медицинска помощ, нито че не му е предоставена качествена медицинска грежа по време на престоя в мястото за лишаване от свобода. Ръководството на затвора не може да носи и отговорност за качеството на медицинската грижа, положена в болничните заведения, е записано още в мотивите. 

Освен че няма да получи претендираното обезщетение, мъжът ще трябва да покрие и разходите по назначената експертиза, които възлизат на 500 лв. 

Решението подлежи на обжалване. 

Подобни новини

Вашият коментар през Facebook

Новини Trafficnews logo

Изпрати новина