Защо учените засаждат слънчогледи след ядрени бедствия

Автор: Plovdiv Now 1957
Защо учените засаждат слънчогледи след ядрени бедствия

На 11 март 2011 г., малко след обяд, на източния бряг на Япония настъпва бедствие.

Катастрофално земетресение с магнитуд 9,0, последвано бързо от мощно цунами, удря префектурите Мияги и Фукушима, и отнема живота на десетки хиляди души. Накрая идва и опустошителния финал - ядрената централа "Фукушима Даичи" в Окума претърпява серия от експлозии, при които в околната среда се изхвърлят токсични радиоактивни отпадъци.

Последиците от това събитие се усещат и до ден днешен – Япония продължава да се опитва да намери начини да се справи с милионите тонове радиоактивни отпадни води и множеството твърди отпадъци. Но на фона на всички противоречия и високотехнологични решения има една програма за почистване, която може би сте пропуснали: слънчогледите.

"Засаждаме слънчогледи, полска горчица, щир и кокиче, за които се смята, че абсорбират радиацията", казва Кою Абе, главен монах в близкия будистки храм Джоенджи, пред Ройтерс няколко месеца след бедствието. "Досега сме отгледали поне 200 000 цветя... и сме разпространили много повече семена. Най-малко 8 милиона слънчогледа, които цъфтят във Фукушима, произхождат оттук."

Но това далеч не е някаква японска народна мъдрост: съществуват и научни доказателства. Оказва се, че слънчогледите са фантастични в почистването на радиоактивните отпадъци от околната среда - ето защо те бяха засадени и след аварията в Чернобил през 1986 г.

"Слънчогледите са наистина добри в поемането на определени радиоактивни изотопи", обяснява почвоведът Майкъл Блейлок в интервю през 2011 г. "И това действително е връзката между слънчогледите и атомните електроцентрали, която открихме... успяхме да отстраним някои от отпадните вещества от аварията в Чернобил, като засадихме слънчогледи в засегнатите райони."

И така, защо слънчоглед? Тези растения не са избрани заради външния им вид - макар че това със сигурност е бонус. Слънчогледите имат цял набор от практични свойства, които ги правят идеални за работата по ядреното почистване: те растат бързо, лесно и почти навсякъде. Още по-хубаво е, че съхраняват по-голямата част от биомасата си в листата и стъблата, така че радиоактивният материал, погълнат от растенията, може да бъде изхвърлен, без да се налага да се изкопават корени.

Фиторемедиацията, или използването на растения за изчистване на токсините от околната среда, имаше огромен успех в Чернобил, където ядрената катастрофа натовари почвата и водата в близост с радиоактивните елементи цезий и стронций. Процесът е ефективен, защото изотопите "имитират" хранителните вещества, които слънчогледът би усвоил по естествен път - цезият имитира калий, от който растенията се нуждаят за фотосинтезата, а стронцият - калций, който осигурява структурна поддръжка.

"Това беше много ефективно за водата", обяснява Блейлок. "С почвата беше малко по-различно, защото тук ситуацията с цезия е по-пипкава." "Но при правилните обстоятелства слънчогледите биха могли да бъдат ефективни при отстраняването на тези замърсители от почвата [във Фукушима]."

За съжаление, въпреки успеха в Чернобил, усилията за фиторемедиация във Фукушима в крайна сметка се считат за неуспешни. Няма много литература за експеримента, но малкото проведени анализи не успяват да открият нито едно растение, което да може ефективно да намали нивата на радиоактивни изотопи в почвата.

До известна степен обаче това не би трябвало да е изненадващо - просто между Фукушима и Чернобил има твърде много разлики, за да могат експериментите да се проведат по един и същи начин.

Блейлок казва, че посещават Чернобил няколко години след аварията. „Това даде достатъчно време на цезия да се фиксира в почвата, а той доста зависим от вида ѝ. Знаете, че веднъж щом се фиксира, цезият ще бъде много труден за отстраняване от почвите с много високо съдържание на слюда ([например] някои глини)."

Но въпреки че слънчогледите не можаха да спасят Фукушима от радиоактивното замърсяване, те все пак помогнаха за възстановяването на района по други начини.

„Бяхме доста заети, стотици местни жители дойдоха да оберат цветовете“, казва местната жителка Томое пред Ройтерс, след като родният ѝ град е останал опустошен. "Това ми помага да забравя за радиацията".

Източник: IFLScience

Подобни новини

Вашият коментар през Facebook

Новини Trafficnews logo

Изпрати новина