Боледуването е естествена част от човешкия живот и неизменно оказва влияние върху всички аспекти на нашето съществуване от физическото състояние до емоционалния баланс. Един от най-засегнатите по време на болест е сънят. Макар често да приемаме съня като нещо дадено, той е дълбоко свързан с физиологичните процеси в организма и играе ключова роля в оздравяването. Когато сме болни, качеството, продължителността и структурата на съня се променят по различни начини в зависимост от вида и тежестта на заболяването, както и от индивидуалните особености на човека, пише здравният сайт puls.bg.

Сънят и имунната система са в тясна взаимовръзка

На първо място, трябва да се отбележи, че сънят и имунната система са в тясна взаимовръзка. При нормални условия, по време на сън тялото отделя определени цитокини - белтъчни молекули, които подпомагат борбата срещу инфекции и възпаления. Когато човек се разболее, производството на тези вещества се увеличава, което води до по-голяма нужда от сън. Неслучайно, когато ни настигне грип или простуда, усещаме непреодолима сънливост и желание да останем в леглото. Това е естествен механизъм на организма да насочи енергията си към възстановяване. Сънят в този случай действа като лечебен процес, чрез него тялото пести енергия, активира имунния отговор и ускорява оздравяването.

При боледуване сънят се нарушава

Въпреки това, боледуването често нарушава самия сън. Повишената температура, кашлицата, болките в тялото или запушеният нос правят заспиването трудно и водят до често събуждане през нощта. Например при настинка или грип лигавиците се подуват и възпрепятстват нормалното дишане, което принуждава болния да диша през устата и да се събужда често. При висока температура организмът променя вътрешната си терморегулация, което може да доведе до обилно изпотяване и неспокоен сън. Така се получава един порочен кръг: болестта пречи на съня, а липсата на сън забавя възстановяването.

Емоциите са от значение

Емоционалните фактори също не бива да се подценяват. Когато човек се чувства болен, особено при по-сериозни или хронични заболявания, често изпитва тревожност, безпокойство или депресивни мисли. Тези емоционални състояния активират симпатиковата нервна система и повишават нивата на стресовите хормони като кортизол и адреналин, които пречат на заспиването. Това се наблюдава особено при хора, страдащи от дългосрочни болести като диабет, астма, сърдечни заболявания или автоимунни нарушения. При тях хроничният дискомфорт и постоянните медицински грижи могат да доведат до нарушения в циркадния ритъм, естествения биологичен часовник, който регулира редуването на бодърстване и сън.

Приемът на медикаменти също влияе

Някои медикаменти, използвани за лечение на болести, също влияят негативно върху съня. Антибиотиците, противовъзпалителните средства, кортикостероидите и дори някои болкоуспокояващи могат да предизвикат безсъние, кошмари или неспокоен сън. Например лекарствата, съдържащи кофеин или стимуланти, възпрепятстват навлизането в дълбоките фази на съня, които са най-важни за възстановяването на организма. От друга страна, някои силни лекарства или упойващи средства могат да причинят прекомерна сънливост през деня, което нарушава естествения цикъл и води до нощно безсъние.

Вместо заключение

Интересно е, че сънят по време на боледуване не само се променя количествено, но и качествено. Изследвания показват, че когато тялото се бори с инфекция, то увеличава времето, прекарано в дълбокия сън (фаза N3), както и в REM фазата, в която се случват сънищата. Това се смята за адаптивен отговор на организма, в дълбок сън се активират процесите на възстановяване на тъканите, а в REM фазата се регулират емоциите и паметта. По този начин, дори когато спим накъсано или по-малко, тялото се опитва да компенсира чрез по-интензивен възстановителен сън.

Когато болестта отшуми, сънят постепенно се нормализира, но в някои случаи нарушенията могат да останат за по-дълго. След продължителни инфекции или болничен престой, много хора изпитват т.нар. „постболестна безсъница“, която се дължи на нарушен ритъм, остатъчен стрес и промени в хормоналния баланс. В тези случаи е важно да се възстанови здравословната рутина чрез редовен режим на сън, ограничаване на стимулантите и постепенно връщане към физическа активност.