Инсулиновата резистентност се превръща в един от най-честите метаболитни проблеми на съвременния човек. Заседналият начин на живот, хроничният стрес и неправилното хранене са сред основните фактори, които допринасят за развитието ѝ. Особено притеснително е, че състоянието често се развива бавно и без ясно изразени симптоми, което затруднява ранното му откриване.

Д-р Даниела Колева-Тютюнджиева, специалист по ендокринология и болести на обмяната в Клиниката по ендокринология към УМБАЛ „Свети Георги“, обяснява, че инсулиновата резистентност представлява състояние, при което тъканите в организма реагират по-слабо на действието на инсулина.

„Инсулинът е важен хормон, който опосредства навлизането на захарта на глюкозата от кръвта към клетките, където тя се използва като основен източник на енергия“, обяснява специалистът.

Когато чувствителността към него намалее, се създават предпоставки за развитие на редица здравословни проблеми. Сред тях са преддиабет и захарен диабет тип 2, метаболитен синдром, сърдечно-съдови заболявания, както и повишен риск от злокачествени заболявания. Инсулиновата резистентност може да доведе и до репродуктивни нарушения както при мъжете, така и при жените.

Д-р Даниела Колева-Тютюнджиева обяснява, че развитието на инсулиновата резистентност е бавен процес. В началото симптомите са неспецифични и често се подценяват.

„Пациентите започват да се оплакват от изразена умора, отпадналост, сънливост и т.нар. „мозъчна мъгла“, особено след хранене. Често се наблюдават промени в настроението, раздразнителност и тревожност“, посочва тя.

Много хора изпитват силен глад за храни, съдържащи рафинирани захари, а отслабването става изключително трудно. Особено характерно е натрупването на мастна тъкан в областта на корема.

В по-късен етап състоянието може да доведе до развитие на метаболитен синдром и повишаване на артериалното налягане.

При жените в репродуктивна възраст инсулиновата резистентност често е свързана с повишени нива на мъжките полови хормони и развитие на синдром на поликистозните яйчници. Това може да се прояви с акне, засилено окосмяване по лицето, себорея, косопад и нарушения в менструалния цикъл.

По думите на специалиста няма универсален хранителен режим, който да е подходящ за всички пациенти. Въпреки това, в повечето случаи хората с инсулинова резистентност имат наднормено тегло или затлъстяване и редукцията на килограмите е важна част от лечението.

„Препоръчваме хипокалориен, добре балансиран хранителен режим, който е индивидуално съобразен с нуждите на пациента и включва правилно разпределение на макронутриентите – въглехидрати, протеини и мазнини“, обяснява д-р Колева-Тютюнджиева.

Сред хранителните модели, които показват добри резултати за подобряване на инсулиновата чувствителност, са средиземноморската диета и умерено нисковъглехидратният режим.

Ендокринологът съветва пациентите да ограничат храните с рафинирани захари и да не пропускат приема на протеини.

„Протеините са много важни – те могат да се набавят от яйца, постно месо и кисело мляко. Също така е необходимо да се приема достатъчно количество фибри, които подпомагат както инсулиновата чувствителност, така и храносмилането“, казва тя.

Освен храненето, ключова роля играят и така наречените лайфстайл фактори. Намаляването на стреса и осигуряването на качествен сън са съществена част от контрола на инсулиновата резистентност.