15, 16 и 17 юли българският народ е нарекъл Горещници. Тези дни са известни и с имената Блъсъци, Чурици, Германовци, Чурлига, Пърлига, Марина огнена, Опалена Мария, Чурута, като всички те са свързани с огнената стихия.

Смятат се за най-горещите дни на лятото. Имат езически произход и са свързани с култа към огъня.

През Горещниците не се ходи на нивата, не се работи, не се ходи пеш, не се пече хляб. Още през първия ден огънят в огнището се угася, а на третия ден чрез специален ритуал се пали един общ нов, жив и млад огън, от който всеки подновява своя в дома си. 

Горещниците се празнуват най-много от ковачи, хлебари, калайджии и други занаятчии, които работят с огън.  Съществува вярване, че който се окъпе по време на Горещниците в лековити води, не се разболява през годината.

През Горещниците се гадае какво ще бъде времето в първите месеци на идната година. В Родопите и Странджа, както и по течението на реките Струма и Места, третият от дните се почита в чест на света Марина като господарка на змиите.