Според еврейското летоброене, месец септември е седмият месец от годината. Свързан е с ред библейски събития, затова е определен за начало на църковното новолетие.

В този месец, когато водите на потопа започнали да намаляват, Ноевият ковчег се установил на Араратските планини.

В месец септември свети пророк Моисей слязъл от планината Синай, осиян от Божествена слава, носейки скрижалите на Закона, дадени от Самия Господ. През септември е построена Скинията на Завета в стана на израилтяните и пак през септември първосвещеникът, един-единствен път в годината, влизал в Светая Светих да принася служба, „и то не без кръв… за себе си и за греховете на народа, сторени по незнание”.

Празникът на новолетието бил установен от светите отци на Първия Вселенски събор в Никея. Това станало по времето, когато цар Константин Велики, след като победил Максенций, просветил вселената със светлината на благочестието, изкоренил идолските празненства, освободил Христовата вяра от тежките гонения и установил свои индиктиони. Тогава светите отци установили да се празнува новолетието, като начало на християнската свобода, за възпоминание на Христовото посещение в юдейската синагога в този ден и проповедта Му за благоприятната Господня година.

В деня на новолетието – първи септември, Господ Иисус Христос дошъл в Назарет, влязъл в синагогата и сред учителите започнал да чете пророческите книги. Подали Му книгата на пророк Исаия; и Той прочел думите: „Духът на Господа Бога е върху Мене, защото Господ Ме помаза да благовестя на бедни, прати Ме да изцелявам съкрушени по сърце, да проповядвам на пленени освобождение, на слепи проглеждане, да пусна на свобода измъчените, да проповядвам благоприятната Господня година". Затворил свитъка и казал на събралото се множество, че тези думи са се изпълнили в този ден, че Той е Месията, пратен от Бога Отца за спасението на хората. „И всички Му засвидетелстваха това, и се чудеха на благодатните Му думи, които излизаха от устата Му".

Църквата почита на 1 септември свети преподобни Симеон Стълпник и неговата майка света Марта.

Преподобни Симеон Стълпник се родил в 357 година. Родината му е пограничната област между Сирия и Киликия, в Мала Азия. Произхождал от благочестиви родители християни, хора бедни и прости. Детските и юношеските си години прекарал като пастирче. Пасял чужди стада.

Още от това време той бил призован от Бога за подвижнически живот.

Бил на тринадесет години, когато станало чудото с него. Било зимно време. Всяка заран той влизал в храма на молитва. Силно впечатлителен по природа, той слушал с особено внимание и въодушевление църковните песнопения и пеел и се молел. Молел се усърдно. Душата му участвала в божиите химни. Той пеел и се молел. С особена услада слушал евангелските четива.

Симеон Стълпник и известен сред българите още като Симеон орач и Симеон брульо. На осемнадесетгодишна възраст постъпва в манастир, след което заживява като отшелник в трудно достъпна планинска пещера. По-късно решава да се изолира напълно от света като заживява в каменна кула, висока 40 лакти, която сам си построил. Заради това, че живеел на върха ѝ бил наречен Стълпник. Смята се, че е починал на 103-годишна възраст.