Започна процесът срещу шофьорите Алекс Кючуков и Запрян Христев, предизвикали жестоката катастрофа между два мерцедеса на бул. „Цар Борис III Обединител”, при която почина 18-годишният Спас Спасов от Пловдив.

Припомняме, че делото срещу двамата започна по общия ред с разпит на всички свидетели и вещи лица. Те отказаха да се признаят за виновни по повдигнатите им обвинения.

Инцидентът е станал около полунощ на 27.10.2023 година, на кръстовището с ул. „Граф Игнатиев”, когато лек автомобил Мерцедес не спрял на знак стоп и се сблъскал с друг автомобил от същата марка, идващ с бясна скорост по бул. „Цар Борис III Обединител”. Първата кола управлявал 18-годишен с 15-дневен стаж зад волана. Пробите за употреба на алкохол и наркотици на двамата шофьори бяха отрицателни.

Общо петима бяха пострадалите при инцидента. Трима от автомобила, който се е движил по ул. „Граф Игнатиев”, и двама от колата, преминаваща по бул. „Цар Борис III Обединител”.  

Ден след жестокото меле, 18-годишният Спас почина в следствие на тежка черепно-мозъчна травма.  

В съдебната зала първи застанаха най-близките на Спас, които едва сдържаха сълзите си, разказвайки за онези последни моменти от живота на 18-годишното момче. Изповедта на една майка – Деляна Спасова, трогна цялата зала. „Не закъснявай”, са били последните думи на майката, предаде trafficnews.bg.

„Сутринта, преди да тръгне за училище го видях за последно. Казах му, че го обичам и си пожелахме лек ден. Следобед се чухме, тъй като беше 12 клас, предстоеше му бал, и трябваше да обсъдил с какво ще бъде облечен. Около 18:00 часа ми се обади, за да каже че излиза с Виктор, приятелката му Вили и Алекс / подсъдимият Кючуков/. Знаехме, че последният има книжка отскоро. Но Спас ми казваше, че Алекс е много внимателен, кара бавно и да не се тревожим. Около 21:00 часа Спас ми каза, че е намерил телефон и аз го посъветвах да го върне по каналния ред, но той заяви, че вече е намерил собственичката и я чакат, за да й дадат телефона. Казах му да не закъснява и повече не се чухме. Той беше спортист, не пиеше и не пушеше. Беше дисциплиниран и не прекрачваше правилата. Имахме му пълно доверие.

Помня часа – 1:01, когато ми се обади класната му. Тя каза, че нещо лошо се е случило с децата, че са претърпели катастрофа и че са в болница. Събудих мъжа ми и за минути отидохме в УМБАЛ „Свети Георги”. През цялото време му звънях и пишех, че идвам при него. Пред Шокова зала казаха да чакаме. По едно време видяхме, че с носилка карат Спас от ренгена, беше в безсъзнание. Тогава дойде и дежурния хирург, който ни каза, че синът ми е в много тежко състояние, зениците са разширени и има тежка мозъчна травма. По думите му няма надежда, но правят всичко по силите си. Дадоха ни един черен чувал с дрехите на Спас и ни казаха да си ходим. Засякохме се с Валентин и още две момчета, говориха с нас, но бях в шок и не ги чувах. Появи се и класната на децата, само се прегърнахме. Нищо не помня. Прибрахме се и зачакахме новини. Ден по – късно, около 11:30 отидохме отново в болницата, в Интензивното. Лекарите ни казаха, че предстои най-лошото, но за мен значеше, че ще е инвалид. Тогава медиците обясниха, че мозъкът не казва на органите какво да правят, че тялото вегитира. Отново измина един ден и на 27 октомври, целият екип на КАИЛ, заедно с професор Челингаров ни повикаха, за да ни съобщят, че Спас е с мозъчна смърт. Без да се замисляме, без да се усъмня в нещо, казах, че искам детето ми да живее по един или друг начин. Веднага подписахме документите за донорство. Тогава отидохме да видим СПас преди да спрат машината.

Ден по-рано видяхме Алекс и родителите му. Прегърнах го, но не говорихме за катастрофата”, разказа Деляна пред Окръжен съд.

Думите й бяха преразказани и от Красимир, бащата на починалото момче. Той добави, че в нощта на инцидента, пред Спешното е успял да говори с едно от момчетата свидетели на катастрофата.

„Докато чакахме видях двама полицаи, които отиваха към ренгена. Последвах ги и видях, как взимат натривки от устата на Алекс. Тогава разбрах, че Спас е на скенер и усетих, че нещата са много зле. Попитах униформените какво се е случило, но те не можеха да ми кажат. Тогава засякох медикът от Бърза помощ, и него разпитах. Той ми каза, че Спас е много зле и са го върнали от онзи свят в колата, на място е бил реанимиран и тогава докаран в болницата. Докато разговаряхме, видях да транспортират Спас към КАИЛ, бяха санитари и не казаха нищо. След кратко време в болницата дойде Валентин, той ни разказа, че Алекс е спрял на стопа, после се подал малко напред, за да види идва ли кола и потеглил. Алекс разказал на Вальо, че след като видели колата на подсъдимия Запрян, Спас е казал от задната седалка „Давай по-бързо, че тоя ще ни удари””, разказа Красимир Спасов.

Пред съда застана и сестрата на 18-годишния – Теодора.

„Ден след смъртта на брат ми, поместих клип в ТикТок. Отдолу едно момиче Светина остави коментар : „Ние се разминахме със счупен нос, а другите….”. Тогава приятелката на брат ми – Вили се свърза с това момиче. Оказа се, че тя е пътувала в колата на Запрян и е видяла как километража показва 115 километра в час.

След инцидента бях с родителите си в болницата, там чух разговор, как Алекс е бил спрял, подал се напред, за да види за идваща отляво кола и тогава брат ми му е казал: „Давай, давай” , за да избегнат удар”, заяви Теодора Спасово.

Един от важните и ключови свидетели по делото също бе разпитан днес. Ивайло Георгиев е бил в колата на Запрян Христев по време на удара. Младежът е бил с приятелката си Светина. И двамата са от село Орешец, община Априлци. Били на разходка в Пловдив в злополучния ден.

„Светина имаше познат от града под тепетата – Георги. Докато бяхме на разходка му се обади, за да пием по каже. Въпросния Георги дойде със Запрян. Бяхме на заведение на Главната и около полунощ си тръгнахме. Валеше и Запрян ни предложи да ни откара до паркинга, където бях паркирал – някъде в началото на Пловдив.

Аз и Светина седнахме отзад, аз конкретно зад шофьора. Нямах видимост към таблото. Музиката беше много висока. Пътувахме по голям булевард, когато видях кола отдясно, която спря, а след това тръгна бавно заради липсата на видимост. После автомобила се изтегли напред. Запрян караше бясно, със скорост над 100 километра в час. Аз лично не усетих да се активират спирачки. Врътна волана наляво и се врязахме в  задната част на колата. Нашата кола се завъртя и се ударихме в нещо, не помня в какво. Светина кървеше от носа. Запрян и Георги бяха добре. Изскочих от колата и отидох да видя другата кола. Тя също се беше завъртяла и ударила в стълб. На земята имаше момче, лежеше трепереше и със затворени очи.  Запрян се въртеше само около колата и само повтаряше – „ Какво ще кажа на баща ми за колата”. Имаше неадекватна реакция, не дойде да види хората от другата кола, не попита как са. После дойдоха още хора, линейки и полиция”, заяви Георгиев.

Поради противоречие, в залата се прочетоха показанията му. Ивайло заяви, че са минали близо 2 години и е забравил част от показанията си тогава.

Ден след инцидентът той е заявил различна версия за поведението на другия водач – Алекс. Тогава е бил категоричен, че колата на Кючуков не е спирала на знак Стоп, а е изскочила пред мерцедеса на Запрян с рязка скорост. Освен това тогава пред разследващите е казал, че последния е задействал спирачките.

В съдебна зала бе разпитана и Светина. Тя заяви, че непосредствено преди удара е видяла километража на мерцедеса, зад волана на който е бил Запрян. Стрелката показвала 115 километра в час. Георги е направил забележка на Запрян, да кара по-бавно.

„Светофарът светеше жълто. Всичко стана за секунди. След удара имах кръв, Ивайло ми потвори вратата. Около нас имаше много хора. Не съм оглеждала другата кола защото ме беше страх. Спазвах дистанция от сивата кола, беше ме страх да погледна. Видях едно момче, което лежеше на пътя. След инцидентът с мен се свърза момиче – Вили. Тя ме свърза със сестрата на починалото момче. На нея разказах за скоростта”, каза Светина пред Окръжен съд.