Заплахите на Доналд Тръмп за въвеждане на 25-процентови мита срещу всички държави, които търгуват с Иран, вече пораждат сериозни въпроси и в България. Макар страната ни да не е сред водещите икономически партньори на Техеран, на нейна територия оперират редица компании с преки или косвени връзки с иранския пазар.

На този фон изплува и ролята на Ирано-българската бизнес асоциация – структура, която обединява компании, развиващи икономически отношения между България и Иран. В нея членуват дружества от различни сектори – машиностроене, подемна техника, логистика, външна търговия, земеделие и фармация. Част от тези фирми имат директни партньорства с ирански компании или поддържат активна търговия с Техеран, а някои от тях развиват дейност именно в Пловдив и региона. Сред по-известните имена са компании като „Балканкарподем“, „ЗММ Стомана“, „Ником 65“.

Част от тях са концентрирани в Пловдив и региона, което поставя темата далеч по-близо до местната икономика, отколкото изглежда на пръв поглед. Има няколко компании, които са членове на асоциацията и се занимават с машиностроене и индустриално строителство -  – „Булпен ЕООД“ и „БУЛТРЕЙД-94 ООД“.

Извън камарата, но с иранска връзка е и „Гринпласт трейд“ на Асеновградско шосе, чиято основна дейност е преработка на пластмаса. Макар формално компанията да няма иранска следва в капитала или директно участие от Техеран,  в бизнес средите е добре известна връзката й с Ислямската република.  Именно подобни модели – без формално присъствие, но с реален финансов и управленски контрол – са сред най-често наблюдаваните от американските санкционни механизми.

Паралелно с това в Пловдив оперира и друга компания, свързана с добре познат местен бизнесмен, която внася тонове иранска продукция от хранително-вкусовата промишленост, основно фурми. Тези търговски потоци към момента не са забранени, но при евентуално затягане на режима спрямо Иран могат да се окажат сериозен проблем не толкова за самите фирми, колкото за държавата.

Проблемът не се изчерпва с конкретни имена и адреси. При реално прилагане на обявените от Тръмп мерки, България може да се окаже уязвима за т.нар. вторични санкции. Това би означавало допълнителни регулации, затруднен достъп до външни пазари и потенциален натиск върху цели икономически сектори, включително и такива, които нямат пряка връзка с Иран.

Към момента липсва публична информация за активни действия от страна на българските институции – нито за цялостна оценка на риска, нито за проверки на компании с иранско участие или капитал. В условията на нарастващо геополитическо напрежение това бездействие може да се окаже сериозен пропуск.

Ако България не иска да попадне под тежки икономически регулации от страна на САЩ, които могат да се отразят негативно както на икономиката, така и на растежа на страната, държавата трябва да реагира бързо. Навременният анализ, ясната позиция и превантивните мерки биха могли да се окажат решаващи, преди санкционната реторика да се превърне в реална икономическа заплаха.