История за възрастно семейство, живеещо в крайна нищета, разтърси социалните мрежи. По пътя за село Крушево, в района на Севлиево, дядо Андрей и баба Галя обитават къща без ток и вода, с паднала от пантите врата и условия, които трудно могат да бъдат наречени дом.
За съдбата им разказа жена, която заедно с още няколко доброволки се опитва да им помага с каквото може – храна, свещи, гранули за кучетата, които възрастните хора гледат и с които делят оскъдния си залък, научи glasnews.bg.
Ето какво написа тя в социалната мрежа:
„Здравейте, пиша Ви с молба за помощ за дядо Андрей и баба Галя. По голяма част от Вас са го виждали да обикаля и събира по кофите с количката си, придружен от няколко верни кученца. Имаме група от няколко жени, които му помагаме. Който може носи храна, свещи, гранули за кученцата.
От социални помощи им изпратиха дърва тази седмица след сигнала ни от октомври месец, но не са нарязани или нацепени.
Има ли кой да ги нареже, нацепи и прибере срещу заплащане (иначе им ги крадат)?
Има ли някой който би дарил печка за тях? Тяхната пуши много лошо.
Има ли някой който би им сложил дарена печка? С кюнци.
Декември месец му поръчахме три кубика нарязани и нацепени дърва. Повечето са откраднати. Личните карти са им взети и някой им точи пенсиите. Социалните са запознати със случая, но решение от години няма. Молбата ми е, има ли някой който може да им помогне? Дядото и бабата живеят в окаяно състояние. Без ток, без вода, вратата е паднала от пантите. Не искат в дом за възрастни хора. Грижат се за кученца и си делят от залъка за тях и не искат да се делят един от друг. Пращат им храна с патронажа, но само за баба Галя, за дядо Андрей не е отпусната. Разбирам, че е мръсно там. Това е болестно състояние породено от тежка загуба. Нека не ги съдим. Но нали сме уж съвременно общество. Да ги оставим да изгният ли? Моля Ви без лоши коментари за хората. Те са добри и много страдали. Това са хора работили, отглеждали деца. А сега са забравени. Моля Ви бъдете човечни в коментарите или подминете.“
Под публикацията се появи и разказ, който допълнително трогна хората:
„Преди около 4 или 5 години пазарувах в един магазин, дядото беше клиент след мен и си броеше жълтите стотинки. Купи 3 кренвирша, като излезе от магазина даде 1 кренвирш на 2-те кученца, които го чакаха до количката.“
Историята на дядо Андрей и баба Галя е поредното напомняне, че зад статистиката за бедност стоят реални човешки съдби. Въпреки трудностите и липсата на подкрепа, двамата не изоставят животните си и не искат да бъдат разделени. Хората, които се опитват да им помагат, отправят апел към всички, които могат да съдействат – с труд, материали или дарения – да се включат. Защото понякога една печка, нарязани дърва или подадена ръка могат да означават оцеляване.
Кадри: Silvia Mihova
