Професор Асен Христов Златаров е български учен и общественик, основоположник на биохимията в България. Изявява се и като белетрист. Роден е в Хасково на 4 февруари 1885 г. Неговият баща Христо Златаров е бил учител в първото светско училище, основано през 1851 г. в хасковското село Стамболово.

Следва химия в Женевския университет (1904-07). През 1908 г. става доктор по химия и физика в Гренобълския университет. Учителства в Пловдив. Специализира в Мюнхен (1909 – 1910). Редактира списанията „Химия и индустрия“ и „Природа и наука“ и библиотеките „Натурфилософско четиво“ и „Наука и живот“.

От 1924 е извънреден, а от 1935 редовен професор в Софийския университет. Автор е на литературни статии, стихове, лирична проза и един роман. В периода (1925 – 1927) е член на литературния кръг „Стрелец“. Сътрудничи на литературната периодика през 30-те години. Активен участник е в Българския народен морски сговор.

Проф. Асен Златаров участва в създаването на Комитет за защита на евреите, заедно с вдовицата на държавника Петко Каравелов – обществената деятелка Екатерина Каравелова, писателя Антон Страшимиров, проф. Петко Стайнов и др. Тогавашните вестници „Мир“ и „Слово“ публикуват статии срещу изградения комитет, като пишат, че не е работа на България, още повече на отделни граждани, да се бъркат в делата на велика Германия. На 3 юли 1933 г. е осуетено събрание, на което лектори са Екатерина Каравелова и Антон Страшимиров.

Макар и да не е пряко свързан с Комунистическата партия, през 1936 година Асен Златаров посещава Съветския съюз, след което издава пропагандната книга „В страната на Съветите“, в която възхвалява колективизацията.

Умира на 22 декември 1936 година във Виена.

Васил Димитров Моллов е класик на българската медицина, професор. Роден е на 22 септември 1875 г. в Москва, в семейството на д-р Димитър Моллов – хирург, общественик, един от основателите на Българския лекарски съюз (1901) и пръв председател на Върховния медицински съвет след Освобождението. По-голям брат на Васил Моллов е юристът и политик Владимир Моллов.

След обучение в Берлин, проф. Моллов разкрива първи рентгенов кабинет в България – на 01. 05. 1903 г. в Александровска болница. Васил Моллов е един от основателите на „Медицинския факултет“ в София през 1918 г., като е избран за редовен професор по вътрешни болести. Той има интереси към инфекциозните и тропическите заболявания, описва случаи на кала-азар и лайшманиоза в България и оформя като виден познавач на малария в България.

Проф. д-р Васил Моллов поставя началото на клиничната микробиология, въвежда ЕКГ като рутинно изследване в клиниката и е пионер в определянето на кръвните групи и хемотрансфузията. Научнато творчеството на проф. В. Моллов обхваща около 100 публикации, основно на български и немски език. Основните му приноси са в областта на маларията, авитаминозите, ехикокозата и тропическите болести.

Проф. д-р Васил Моллов е един от основателите на Дружеството на интернистите (1903), на което е председател до смъртта си през на 22 декември 1938 година.

Михаил Кремен е псевдоним на Михаил Иванов Икономов-Грозев. Той е  български писател-белетрист и мемоарист, известен най-вече като автор на мемоарно-документалната книга „Романът на Яворов“. Участник в Балканските войни. Роден е на 1 декември 1884 година в Оряхово. Баща му почива през 1889 г. и майка му, Катя Икономова, се жени повторно за учителя Петко Грозев, брат на писателя и драматург Иван Грозев.

През 1902 г. започва следването му по Славянска филология във Висшето училище в София, след което учи в Загреб, Цюрих и Мюнхен. През Балканските войни е български офицер (подпоручик) и командва взвод от 10^-и пехотен родопски полк на българската армия. След края на Първата световна война е учител, след това библиотекар в Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. В 1920 г. открива представителство за търговия с музикални инструменти „Кремона“. По това време се занимава и с импресарска дейност.

Той е близък приятел на известния поет и революционер Пейо Яворов. Автор е на мемоарно-документалната книга „Романът на Яворов“. Негови разкази и статии са отпечатани в списанията „Мисъл“, „Демократически преглед“, „Ново общество“, „Съвременник“.^[

Михаил Кремен умира на 22 декември 1964 г. Негов портрет в момента се намира в художествената галерия в Сливен. Създаден е през 1946 г. от художника Златьо Бояджиев.

Иван Първанов Спасов е български композитор и диригент, професор и ректор на Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство в­ Пловдив. Роден е на 17 януари 1934 година в София и умира на 22 декември 1996 в Пловдив.

Иван Спасов завършва Българската държавна консерватория в София и Варшавската консерватория със специалностите оркестрово дирижиране и композиция. Той е диригент на симфоничния оркестър на град Пловдив, създател на фестивала „Зимни музикални вечери“, ректор на Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив (1989 – 1996).

Написал е над 240 творби. В много от произведенията си съчетава авангардни композиционни похвати с български фолклор. Изключителна популярност добиват песните му за женски хор, с които изтъкнати български хорови състави печелят редица награди на авторитетни международни конкурси. Много негови творби са отличени на авторитетни български и международни форуми, между които Трибуна на композитора – ЮНЕСКО и Международната академия за изкуства в Париж, за чийто член той е избран през 1994 г.