Първият дуел в България е обявен през 1878 г. в Пловдив между руският офицер Владимир Петров и градския инженер Пателера.

"Марица" е първият след освобождението общо български вестник. Издаването му започва на 25 юли1878 г. с издател Христо Г. Данов. От четвъртия брой в него излизат статии на френски език, а от следващия брой тръгва за чужбина. Месец след появата му има широка аудитория в цялата страна и по всички по-важни средища на Балканския полуостров, населени с българи. Вестникът е определян като най-модерен за своето време и първия наш вестник, следващ европейските образци. Идеята е на Тодор Бурмов, вицегубернатор на Пловдив и осъществена от Григор Начович, Иван Евстр. Гешов и Михаил Маджаров. Сътрудници са д-р Константин Стоилов, Стоян Михайловски, Марин Дринов, Тодор Икономов. Специалисти твърдят, че по съдържание, стил и насока пловдивският вестник следва своя лондонски събрат "Таймс". "Марица" дава трима министър председатели на България: Иван Евстр. Гешов, Тодор Бурмов и д-р Константин Стоилов. Редактори и сътрудници на вестника получават общо 22 министерски поста, двама председатели на Народното събрание, двама -заместник-председатели, двама председатели на Областното Румелийско събрание, един председател на Държавния съвет, кметове на София и Пловдив, дипломати, 30 депутатски мандата.

За първи път телефон в България е въведен официално през 1879 г. в столицата на Източна Румелия-Пловдив. Той свързва кабинета на губернатора Александър Богориди с канцеларията му на разстояние 200 м.

Първата субсидирана от държавата професионална театрална трупа е Българската народна театрална трупа, наричана още Румелийска театрална трупа или Пловдивска театрална трупа. Пловдивчани поставят началото на професията АКТЬОР.

Първите български пури се правят през 1892 г. във фабрика "Орел"-Пловдив.

Първият футболист от България и Европа на когото е предложено да бъде закупен от бразилски отбор е Тодор Диев дясно крило на "Спартак" Пловдив и националният отбор. Предложението е отправено от футболен клуб "Ботафого", а дясно крило там по същото време играе боготворения Гаринча.

Из "Енциклопедия на Пловдив" , автор Божидар Тотев