На 15.04.1948 г., Шестото Велико народно събрание на България приема „Закон за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост“.

Това е пореден акт за ограбване на собствеността на населението и довежда до край пълното обсебване на собствеността в градовете от комунистическия режим. С него тоталитарната държава конфискува не само хотелите и болниците, но и вилите, много частни жилища, магазини, бакалници, пекарни и ателиета, от които зависи прехраната на работещите в тях семейства.

Заграбването започва с присъдите на "Народния съд", където редом с постановените съдебни убийства и дълги години тъмничен затвор за политици и индустриалци се прибягва до пълна конфискация на имуществото им. Известни предприемачи и банкери се разделят не само със свободата, а и с цялата си собственост, а в крайна сметка и с живота си. В заграбените жилища настаняват партийни кадри и други избраници на новата власт.

Всъщност, грабителските актове стартират още преди масовите убийства в края на 1944 г. и началото на 1945 г.. Над 200 от най-големите и печеливши индустриални предприятия вече са конфискувани от окупационната Червена армия като "военни трофеи", защото част от акциите им били притежание на предприемачи от Германия и Унгария.

Историците Михаил Груев и Даниел Вачков са категорични, че марионетният режим в София, който е изцяло подчинен на Москва, дори се престарава в изпълнението на указанията. Първоначално той обсебва само частната собственост в градовете, но през 50-те години одържавява и собствеността в селата. Указанията за това дава Москова на среща между ръководствата на „братските“ партии през септ. 1947 г. Незабавно по линия на казионните профсъюзи започва подготовка на подбрани от всяко предприятие другари, които ще заместят отстранените собственици и технолози след планирания за края на декември грабеж. Там, където подготвени кадри не са намерени, компартията изпраща свои апаратчици, които по правило нямат никакви професионални умения и често са полуграмотни, свидетелства Михаил Груев.

В нито една страна от соц лагера, с изключение на СССР, национализацията не е толкова масова, колкото в България. Тук се стига до конфискуване на много малки фирми и работни помещения, от които зависи хлябът на работещите в тях техни притежатели. В същото време, в страни като Полша и Унгария, малките предприятия продължават съществуването си през целия комунистически период. Това обяснява защо и през соца, и сега, тези страни ни изпреварват по всички важни икономически и социални показатели.

Из „Как заграбиха икономиката на България“, публ. от 23.12.2017, в Клуб Z, раздел Икономика

Картина "Преместване в новата квартира", наречена от народа "Как хорошо что хозяев расстреляли"