Две ярки български артистки са родени на днешния 5 април - певицата Ирина Чмихова и актрисата Ани Бакалова.

Навършват се 95 години от рождението на Ирина Чмихова - българска поп певица и музикален педагог, и е един от основателите на поп музиката в България. Тя почина на 15 февруари 2020 г. в София, на 89-годишна възраст.

Родена е на 5 април 1930 г. в Пловдив в семейството на Николай Николаевич Чмихов, руснак и Цветана Димитрова Велева, българка.

Завършва ДВТУ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Кръстьо Мирски и започва работа като актриса по разпределение в Димитровградския театър. Започва да пее още като студентка, през 1950 година, когато в България гостува руският пианист Евгений Комаров, създал музикален квартет в Руския клуб.

Докато е в театъра, участва на първото състезание за майстори на поп изкуството в зала „България“, след което ѝ предлагат щатна работа в Държавната концертна дирекция, която ръководи изявите на всички изпълнители и артисти. Към този момент датират първите опити за създаване на поп музика в България и Чмихова е поканена. Песни за нея са писали Борис Карадимчев и Йосиф Цанков, изпълнява песни и шлагери на седем езика: български, руски, немски, испански, италиански, френски, английски. Нейни хитове са „Гренада“, „Ханум“, „Капитан“, „Ти пак си мой“, „Пълнолуние“, „Тригодишна мъка“, по-известна като „Синьото елече“, и други. В периода 1954 – 1970 г. Ирина Чмихова осъществява редица концертни изпълнения, всички те преминали с огромен успех в България и чужбина. Под съпровода на водещите тогава оркестрови и инструментални състави като „Стакато“ с ръководител Развигор Попов, с оркестрите на Александър Събев, „София“ и „Балкантон“, със „Студио 5“, ръководен от Божан Хаджиев – китариста на Вили Казасян, и най-вече с ЕОБРТ, дирижиран от Вили Казасян.

На 32-годишна възраст започва да преподава в отдел „Естрада“ на Консерваторията. Сред учениците ѝ са певци като Маргарита Хранова, Мими Иванова, Мустафа Чаушев, Петър Чернев, Нели Рангелова, Камелия Тодорова, Есил Дюран, Михаил Йончев, Мая Нешкова, Христо Кидиков и др. През 1968 г. тя е сред основателите на Естрадния отдел към тогавашната БДК в София.

Актрисата Ани Бакалова щеше да навърши 85 години днес. Родена е на 5 април 1940 г. в София. 

Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност актьорско майсторство в класа на професор Кръстьо Мирски през 1961.

Работи по разпределение в Държавен театър Бургас (1961 – 1964), в Народен театър „Иван Вазов“ (1964 – 1966) и „Сълза и смях“ (1966 – ?). Тя е един от съоснователите на театър „Сълза и смях“.

Понякога Бакалова участва в озвучаването на филми и радио пиеси. Един от последните ѝ дублирани филми е „Историята на Исус за деца“ през 2006 г.

Член е на САБ (1961). Заслужил артист (1983). През 2009 г. е отличена с най-високото отличие на Министерството на културата „Златен век“. През 2013 г. за големите ѝ заслуги към българския театър, кино и култура, във връзка със 70-годишнината ѝ и 50 години на нейната сценична и филмова кариера е наградена с орден „Св. св. Кирил и Методий“.

През 1964 г. се омъжва за Иван Стоянович (1930 – 1999), кинокритик, журналист и писател, с когото имат двама синове – Петър Стоянович (р. 1967), историк, журналист и политик, бивш министър на културата, и Димитър Стоянович (р. 1977), сценарист и автор на предавания.

Ани Бакалова умира на 76 години на 3 юли 2016 г. в София. Синът ѝ Петър пише във Фейсбук: „С Дими известяваме, че Ани ни напусна днес. Благодарим на всички приятели за помощта и куража“.