Ядливите гъби могат да се използват за регулиране на кръвната захар и подобряване на метаболитното здраве, предполага ново изследване на унгарския университет Семелвайс (Semmelweis).

Гъби като култивирана печурка (Agaricus bisporus), шийтаке (Lentinula edodes) и кладница (Pleurotus ostreatus) могат да послужат за превенция или като допълваща терапия за управление на инсулинова резистентност, според изчерпателен преглед, публикуван в International Journal of Molecular Sciences.

Биоактивните компоненти в гъбите включват полизахариди, терпеноиди, фенолни съединения и биоактивни протеини, както и витамини и минерали. Тези съединения взаимодействат с ключови метаболитни процеси за насърчаване на по-добра инсулинова чувствителност и цялостно метаболитно здраве.

Несмилаемите полизахариди в гъбите допринасят за метаболитния баланс, осигурявайки подходяща храна за полезните чревни бактерии. Тези бактерии подпомагат усвояването на хранителни вещества, укрепват чревната бариера и намаляват хроничното възпаление – важен фактор за инсулиновата резистентност. Освен това полизахаридите намаляват усвояването на захарта и мазнините, което подпомага регулирането на теглото, което е от решаващо значение както за предотвратяването, така и за управлението на диабета.

Биоактивните съединения в гъбите са във фокуса на научните среди отдавна. Предполага се, че  използването на полизахариди и терпеноиди е с потенциал да подпомогне предотвратяването или да облекчи инсулиновата резистентност (IR). Достъпността на гъбите като суровина е важна предвид увеличаващата се честота на диабет тип 2 сред глобалното население, по данни на СЗО – 830 млн. души по света.

Инсулинова резистентност възниква, когато клетките на тялото не реагират правилно на инсулина и кръвната захар остава неизползвана в кръвния поток, което с времето и при липса на корекция води до развитието на диабет тип 2. 

„Последните изследвания подчертаха значителното въздействие на здравето на червата върху състояния като затлъстяване и диабет тип 2“, обяснява д-р Жужана Нимет (Zsuzsanna Németh), биолог от Катедрата по вътрешна медицина и онкология на университета Семелвайс и водещ автор на изследването.

Като се подхранват чревните бактерии чрез диета, може да се подобри инсулиновата чувствителност и цялостното метаболитно здраве.

Съединенията в гъбите могат да помогнат да въздействат на чувствителността на инсулина по няколко начина. Първо, те подхранват чревните бактерии, което се отразява благоприятно на инсулиновата чувствителност и цялостното метаболитно здраве. Освен това те регулират чревните ензими, забавяйки скоростта, с която глюкозата навлиза в кръвния поток, като по този начин предотвратява резките скокове на кръвната захар, тоест имат ефекта да модулират абсорбцията на глюкоза. Трето, биоактивните компоненти допринасят за по-ефективното транспортиране на глюкозата в мускулните и мастните клетки, тоест подобряват инсулиновите сигнални пътища, което се отразява положително на усвояването на глюкозата.

Съединения в гъбите стимулират секрецията на инсулин от β-клетките на панкреаса и ги предпазят от клетъчна смърт чрез увеличаване на експресията на хормона GLP-1. Това помага да се поддържа кръвната захар в здравословни граници и се балансира отделянето на инсулин.

Гъбите оптимизират липидния метаболизъм като стимулират използването на свободни мастни киселини като източник на енергия, с което се намалява вредното натрупване на мазнини и по-лесно се поддържа мускулната функция.

И не на последно място, подобряват функцията на мастната тъкан - патологично уголемената мастна тъкан произвежда провъзпалителни вещества, допринасящи за инсулиновата резистентност. 

Според изследователите медицинските гъби могат да се използват успешно за управление на натрупването на мазнини и тяхното използване, като същевременно се стимулира синтезирането на противовъзпалителен адипонектин, което подобрява метаболитния баланс.

Проучването разкрива забележителен потенциал на естествените съединения в гъбите за справяне с ключови метаболитни пътища. „С нарастването на интереса към нефармакологичните подходи за превенция на заболяванията, се разкриват вълнуващи възможности за използване на ядливи медицински гъби като допълващи агенти при управлението на диабета”, споделя д-р Нимет.

Ядливите гъби се включват в кухнята на много народи по света и от хилядолетия се използват с медицински цели. Докладват се антидиабетни, противовъзпалителни, кардиопротективни и антиоксидантни свойства на екстрактите от тях, пише puls.bg. Същевременно показват високата поносимост сред пациенти с рак, подложени на лечение.

Здравословните им ползи обаче зависят от естественото местообитание и условията на отглеждане, което може да максимизира съдържанието на хранителни вещества и минимизира замърсяването на околната среда, подчертават учените от Семелвайс, и обръщат внимание на това, че при заболяване гъбите като цяло трябва да са част от балансирана диета и а като добавка да се приемат под ръководството на лекуващия специалист.