Ражданията в Пловдив и областта продължават да намаляват и в условията на пандемията от COVID-19. През 2020 г. са проплакали 6 062 бебета, или със 138 по-малко в сравнение с предходната година. 3 126 от тях са момчета, а 2 936 - момичета, или на 1000 момчета се падат 939 момичета. Това става ясно от данните на Териториално статистическо бюро Юг.

4 558 от децата са родени в градски семейства. Любопитното е, че намаление на раждаемостта е регистрирана в градовете, докато в селата е по-висока от предходната година. Раждаемостта в област Пловдив е малко по-висока от средната за България - с 0.6%.

Формиралата се тенденция на намаляване на раждаемостта през последното десетилетие се дължи предимно на намаляване на плодовитостта на пловдивчани. Докато през 2009 г. една жена ражда средно по 1.55 деца, през 2015 г. - 1.61, то през 2020 г. намалява на 1.58.

Като се има предвид, че броят на жените във фертилна възраст намалява и непрекъснато се увеличава средната възраст на майката при раждане на дете - 28.8 години за област Пловдив през 2020 г., може да се предположи, че намаленият брой на ражданията се дължи основно на намалението им в селата, където и средната възраст на майката при раждане на дете е по-ниска – 27 години.

От 1991 - 1992 г. започва да се формира тенденция и на увеличаване на броя на децата, чийто родители нямат сключен граждански брак. Техният дял от 24.2% през 1995 г. нараства на 55.1% за 2019 година. През 2020 г. броят на децата, родени в семейства без брак, е 3 426, или 56.5%.

Развеждаме се по-малко по време на пандемия

Статистическите данни показват още, че разводите по време на пандемията в Пловдивска област намаляват. През 2020 г. бракът си са разтрогнали 855 семейства, което е със 176 по-малко в сравнение с 2019 г.

Над 87.1% от разводите са по взаимно съгласие, 10.3% са поради несходство в характерите, а за 1.3% от тях причината е фактическата раздяла. Интересното е, че четири от пет семейства, които решават да се разделят, живеят в градовете в областта.

Около четири пъти обаче са намалели и сключените бракове. През изминалата година 2 322 двойки са си казали „Да” - с 552 по-малко от 2019 г. и почти на равнището от 2013 г. От тях 77.4% са в градовете. В селата са сключени 525 брака.

Смъртните случаи с 1 800 повече

Смъртността се е увеличила драстично в белязаната от COVID година. Животът си са изгубили 11 569 пловдивчани, което е с 1 800 повече спрямо 2019 г. Смъртността продължава да бъде по-висока сред мъжете отколкото сред жените и в селата. Равнището на общата смъртност на населението в област Пловдив е по-ниско с 0.6% от средното за България.

От 1991 г. досега умират повече хора, отколкото се раждат. По тази причина естественият прираст в областта с отрицателна стойност, в резултат на което населението непрекъснато намалява. През 2020 г. абсолютният брой на естествения прираст е минус 5 507 души. Все пак естественият прираст в областта е с 1.2 промилни пункта по-висок от средния за страната.

Всеки пети в Пловдив и областта е пенсионер

В резултат на демографските и миграционните процеси в края на 2020 г. изчисленото постоянно население на област Пловдив е 666 398 души. В сравнение с предходната година населението е намаляло с 403 души, или с 0.1%.

В общия брой на населението жените са повече (52.0%), или на 1000 мъже се падат 1083 жени. В градовете живеят 498 739 души, или 74.8% от населението на областта, а в селата – 167 659 души (25.2%).

Към края на 2020 г. населените места в област Пловдив са 212, от които 18 са градове и 194 - села. В 18, или в 8.5% от населените места живеят от 1 до 50 души.

Продължава процесът на остаряване на населението, който се изразява в увеличаване дела на населението на 65 и повече навършени години. Към края на 2020 г. хората в пенсионна възраст са 20.9% (139 342). В сравнение с 2019 г. този дял намалява с 0.1 процентни пункта, а спрямо 2001 г. имаме увеличение е с 4.1 процентни пункта.

Процесът на остаряване е по-силно изразен сред жените. Дамите на възраст 65 и повече години са 24.5%, а мъжете - 17.1%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея - по-ниската средна продължителност на живота при тях.

Децата до 15 години са 14.9% (98 961) от общия брой на населението. Спрямо 2019 г. този дял се увеличава с 0.1 процентни пункта, а спрямо 2001 г. – се увеличава с 0.3 процентни пункта.

Промените във възрастовата структура на населението се изразяват в продължаващия процес на остаряване, което естествено води до нарастване на показателя за средната възраст на населението. През 2000 г. този показател е бил 39.9 години, а през 2019 г. - 43.5 години. През 2020 г. средната възраст на населението общо за областта е 43.5 години.

Процесът на остаряване се проявява както в селата, така и в градовете, като в селата средната възраст на населението е по-висока. В градовете този показател има стойност 42.7 години, а в селата той е 46 години.

Тенденцията на остаряване на населението довежда до промени в неговата основна възрастова структура - разпределение на населението под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху обхвата на населението във и над трудоспособна възраст оказва както остаряването на населението, така и законодателните промени в определянето на възрастовите граници на населението при пенсиониране.

Населението във трудоспособна възраст към края на 2020 г. е 402 178 души или 60.3%. В сравнение с предходната година тази категория население е нараснала с 644 души или с 0.2%.

Населението над трудоспособна възраст е 159 075 души. За една година то е намаляло с 1 472 души. Сред населението под трудоспособна възраст се очертава тенденция на увеличение. През 2010 в сравнение с 2009 г. увеличението на тази категория е с 343 души, а през 2020 г. спрямо предходната - с 425 души. Сега населението под трудоспособна възраст възлиза на 105 145 души.

Пандемията върна хората на село

Около 14 хил. души са сменили населеното място вътре в областта през миналата година. Броят им се е увеличил с над 7.7 хиляди в сравнение с 2019 г. От всички, които са променили своето обичайно местоживеене вътре в областта, 49.8% са мъже и 50.2% - жени.

По отношение на възрастовата структура с най-голям дял сред преселващите се са хората във възрастовата група 40 - 59 години (32.4%), следвани от тези на 20 – 39 години (27.1%). Значително по-малък е делът (25.7%) на пенсионерите и на тези под 20 години – над 14.8%.

Затварянето на Пловдив в началото на пандемията е принудило много хора да сменят адресната си регистрация, за да могат да се придвижват свободно. Затова и най-голямо движение има по направлението „град - село“. Почти 9.1 хил. души (64.7%) са сменили местоживеенето си от град в село. С по-малък обхват са миграционните потоци по направленията „град - град“ - 2.2 хиляди (15.4%) и под 2.1 хиляди (15.0%) по направлението „село-град“. Най-слабо изразено е движението между селата. От всички мигранти през 2020 г. 683 души (4.9%) са се преселили от селата в селата.

В резултат на преселванията между градовете и селата, населението на градовете е намаляло със 6 972 души, респективно с толкова се е увеличило населението в селата.

От преселващите се в страната 21 320 души са избрали за свое ново местоживеене област Пловдив. Областите с най-големи относителни дялове в миграционния поток към област Пловдив са София (столица) - 7.7%, Пазарджик - 4.0%, Смолян - 3.7%, Стара Загора - 3.2% и Хасково - 3.0%.

В резултат на механичния прираст населението на областта през 2020 г. се е увеличило с 5 104 души.

През 2020 г. 352 души са променили своя настоящ адрес от областта в чужбина, като от тях 61.6% са мъже. Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в Пловдивска област, или потокът на имигрантите включва български граждани, завърнали се в страната, както и граждани на други държави, получили разрешение за постоянно пребиваване в страната. През 2020 г. 2 823 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в Пловдивска област. Относителният дял на мъжете е 53%, а на жените - 47%.