В поредицата ни за имената на улиците, днес обръщаме внимание на фигура, чието име стои зад улици в страната – поп Ангел Чолаков. Един свещеник, който носи не само кръст, но и сабя. И не само проповядва, но и води битка – буквално – за свободата и обединението на България, пише glasnews.bg. 

Поп Ангел Чолаков е роден през 1851 година в село Новаково, Станимашко. До 1870 г. е учител в родното си село заедно с Александър Груев – брат на възрожденеца Йоаким Груев. Малко по-късно, около 1870 г., Ангел приема свещенически сан в Цариград. След това се завръща с близките си в Новаково, но служи като свещеник там само за кратко.

Животът му обаче не се изчерпва с църковната мисия. Чолаков се включва активно в националноосвободителното движение и става член на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Среща се с Левски и оглавява тайния революционен комитет в селото си. Участва в посрещането на княз Дондуков-Корсаков и се включва в сраженията срещу башибозушките банди на Сенклер. Изразява открито възмущение от решенията на Берлинския договор, който разкъсва освободена България.

Въпреки своя духовен сан, поп Ангел се включва и в Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК), който подготвя Съединението между Княжество България и Източна Румелия. В неговия край той е сред най-активните организатори на този процес – нещо, което му струва скъпо. Заради участието си в подготовката на Съединението, той е лишен от правото да служи в църквата в продължение на две години и половина.

На 6 септември 1885 година, в деня на Съединението, поп Ангел Чолаков влиза в Пловдив триумфално – яздейки бял кон, със сребърен кръст в едната ръка и гола сабя в другата. Пред конака извършва освещаването на Съединението – един от най-силните символни актове на този съдбовен ден.

След това обаче следва нова криза – Русия настоява за отстраняването на княз Александър Батенберг, а изборите през май 1886 г. стават ключов етап в политическата битка. Руските дипломати се опитват да дестабилизират страната чрез провокации и безредици. На този фон поп Ангел Чолаков, вече известен като „героя от Съединението“, е включен като кандидат на допълнителните избори, насрочени за 18 (31) май 1886 г. в Хаджи Елес (днешен Първомай).

В изборния ден, още преди гласуването да започне, русофилски настроени селяни обкръжават къщата, в която се намира Чолаков. Подвеждани с лъжи – че Русия ще ги освободи от данъци, ще им купи волове и че поп Ангел е против руския цар – тълпата се нахвърля върху него. Разпространяват се слухове, че новата граница ще минава по река Марица и селата ще останат в Турция. Така, манипулирани и подлъгани, селяни линчуват свещеника.

Поп Ангел Чолаков е убит на 35 години. След смъртта му Захари Стоянов пише вестникарска статия в „Независимост“, в която казва:
„Умря поп Ангел, не съществува вече героят от Шестий септември, млъкнаха вече устата, които проповядваха по широкия Конуш словото Божие, словото на свободата и самостоятелността.“

Името на поп Ангел Чолаков днес стои на улици в Пловдив и Асеновград – не само като знак на признание, но и като напомняне, че свободата не се дава, тя се отстоява – дори когато носиш кръст в едната ръка, а сабя – в другата.