„Viva Vivaldi“ е името на концерта, който Опера Пловдив организира в първите дни на годината. Голямото музикално събитие е на 14 януари 2020 г. от 19:00 ч. в Дома на културата „Борис Христов“.

Със специалното участие на цигуларката Лия Петрова - поканена за солист на Церемонията по предаване на щафетата на Европейска столица на културата, която ще се проведе на същата сцена тази вечер.

Лия Петрова започва да свири на цигулка 4-годишна, само след две години вече концертира с различни оркестри, а на 8 години получава Моцартов медал като най-млад артист на ЮНЕСКО. Има награди от международните конкурси „Тибор Варга" (Сион), „Луи Шпор" (Ваймар), „Вацлав Хумел" (Загреб). През 2016 печели Първа награда на Международния цигулков конкурс „Карл Нилсен" в Дания. Свири с уникалната италианска цигулка Matteo Goffriller от 1690 г., предоставена ѝ от Queen Elizabeth Music Chapell. Тя е притежателка на уникална италианска цигулка Matteo Goffriller от 1690, предоставена ѝ от Queen Elizabeth Music Chapell.

Диригент на „Viva Vivaldi“  е Константин Добройков, солисти - Лия Петрова, цигулка и Киоко Мороока, фагот. В програма ще чуем: Вивалди – „Годишните времена“ и Вивалди – „Kонцерт за фагот“.

Антонио Лучо Вивалди е италиански композитор, виртуозен цигулар, музикален педагог и духовник. Роден е във Венеция и е смятан за един от най-значимите барокови композитори. Приживе бил и оценяван и руган, а след смъртта си - забравен.

Тази година се навършват 342 години от рождението на великия композитор, наричан "рижия абат", заради червения цвят на косата му и свещеническия му сан. Антонио Вивалди се родил седмаче, на 4 март 1678 г. Расте болнав и майка му дава обет, че синът й ще стане свещеник, ако Бог го запази жив.

Семейството му е типична италианска фамилия. За разлика от Антонио, който става свещеник, служи в сиропиталище и помага на много сираци да открият призванието си и да вземат хляба си в ръце, братята му са буйни и "надарени" с пороци. Единият - Франческо, бил съден за пиянство и хулиганство, а другият - Бонавентура, дори бил изгонен от Венеция за същите прояви.

Антонио Вивалди расте като "различният" в семейството. Дори майка му - Камила, на която бил любимец, смятала музиката за "дяволска работа". Примирила се, че синът й е музикален, само защото започнал да свири в манастирския оркестър "Де ла Пиета".

Днес няма човек на планетата, който да не е слушал и да не знае автора на "Годишните времена“. Малцина знаят, обаче, че Вивалди е първият композитор в историята, въвел духови инструменти в класическата оркестрова музика. Това е истински експеримент за времето си. През 17-и век гледали на духовите инструменти като на "военни" и "варварски". Така че, за този си принос, Вивалди често е наричан от музиковедите "хулиганът" и "пънкарят" на барока.

По времето на Вивалди Рим и Венеция са в постоянен двубой на музикалния пазар. И когато венецианецът Вивалди хвърля ръкавицата на римския лидер на "кончерто гросо"-то Корели, става неудобен, защото измества не само него, но Рим от пазара. Това става причина, завистниците да му отмъстят, като замесят името му в интрига от интимен характер. По онова време Вивалди общува с много артисти и в светските среди върви мълвата, че абатът е увлечен по певицата Ана Джиро.

Интригантите започват да тиражират слухове и доноси, че католическият свещеник има "аморална" връзка с актриса. Вивалди е подложен на атака и от страна на църковните стожери, и от колегите си композитори. Операта му "Катон Утически" е забранена. Това е мъчителен период в живота на композитора. Принуден е да се унижава, за да се издържа от творчеството си. Единственият му верен покровител - австрийският император Карл VI, умира малко преди уговорената им среща във Виена.

На 28 юли 1741 година Антонио Вивалди умира в нищета, затънал в дългове. Погребан е в гробище за бедняци. След като барокът в музиката отстъпва мястото си на класиката, всички забравят за "пънкаря" на барока Антонио Вивалди. Почти до началото на 20-и век, когато го "възкресяват" опусите му.

Днес името на Вивалди е записано в златните страници на историята на музиката. И все пак е тъжно, че животът му преминава в постоянни битки и нищета. С право можем да наречем композитора "един неразбран гений".

Билети на касата на Дома на културата и в мрежата на Ивентим.