Видовден се отбелязва на 15 юни или на 28 юни по стар стил.

Именици днес са Видо, Вида, Виден, Видена, Виделин, Виделина, Видослав, Видослава и други производни.

Религиозната същност на празника не е добре позната. Според народно поверие празникът е в чест на Вида, сестра на двамата светци Вартоломей и Елисей. Смята се, че Вида "види" пакостите, които са сторили двамата светци и ги наказва. Може да се търси връзка между действията на Вида спрямо братята й и народните вярвания, че градушката идват като божие наказание за извършен грях. Прието е още, че това християнско по произход схващане поражда и израза: "Ще дойде Видовден", т.е. ще има възмездие за провинилите се.

Други смятат, че днес е денят на Видьо – езическо божество измежду четиримата градушкари – Герман, Вартоломей, Лисе и Видо.

Празникът се чества в България, Сърбия и други славянски държави. Сърбите го свързват и с много значими дати от историята си.

Денят се свързва и с култа към Слънцето. Хората го посрещат в ранни зори, вярвайки, че то ще им даде здраве и сила. Младите момичета изнасят дрехи от чеиза си и ги простират по оградата, за да се огреят от слънцето и да се видят от момците и съседите.

Както на много други празници, така и на Видовден се изпълняват „любовни ритуали” и гадания. В навечерието на празника момите се мият с „видовенска” вода, събирана от росата по растенията. Вярвали са, че тази вода ще направи косите им по-буйни, а лицата им по-красиви. Отрязвали са три стръка от растението шавар и са го наричали с имената на момците, за да може до края на годината да се омъжат за един от тях.