Видовден се отбелязва на 15 юни или на 28 юни по стар стил. Не е включен в църковния календар и няма сведения да съществува светец с подобно име.

Свързва се с легенди и предания от езически времена, че на тази дата се почитат двамата светци Елисей (Лисе) и Вартоломей и тяхната сестра Вида. Това е денят за предпазване от градушки и други природни бедствия. Елисей и Вартоломей, както и Герман, също смятан за техен брат, са известни още с името „светците - градушкари”, които изпращат природни стихии към хората, които заслужават наказание. Ето защо народът често използва израза "Ще дойде Видовден".

Денят се свързва и с култа към Слънцето. Хората го посрещат в ранни зори, вярвайки, че то ще им даде здраве и сила. Младите момичета изнасят дрехи от чеиза си и ги простират по оградата, за да се огреят от слънцето и да се видят от момците и съседите.

Както на много други празници, така и на Видовден се изпълняват „любовни ритуали” и гадания. В навечерието на празника момите се мият с „видовенска” вода, събирана от росата по растенията. Вярвали са, че тази вода ще направи косите им по-буйни, а лицата им по-красиви. Отрязвали са три стръка от растението шавар и са го наричали с имената на момците, за да може до края на годината да се омъжат за един от тях.