Българските ветеринарни лекари и специалисти празнуват на днешния 14 декември.

На този ден през 1897 година е приет Законът за санитарноветеринарната полиция, с което се поставя началото на Ветеринарномедицинската служба в България.

Първият законодателен акт, с който се подсказва необходимостта от организирането на ветеринарна служба, е Временни правила за устройването на медицинско управление в България, утвърден на 11 февруари 1879 от Първото обикновено народно събрание.

Първата ветеринарно-бактериологична станция е открита през 1901 г., а през 1923 г. е открит и Ветеринарно-медицинският факултет при Софийския университет. От 1924 г. ветеринарните служби стават държавни.

До освобождението на България от османска власт в страната няма квалифицирани ветеринарни специалисти. Първи организатори на ветеринарната медицина в България са ветеринарни лекар и от руската армия след Освобождението през 1878 г. по покана на българското правителство много от тях остават в България. Сред тях са имената на Иван Нейман, Иван Вознесенски, Ото Калнинг, Карл Расс и други. Ветеринарната служба се формира отначало в рамките на санитарната служба.

Първият законодателен акт, с който се подсказва необходимостта от организирането на ветеринарна служба, е Временни правила за устройването на медицинско управление в България, утвърден на 11 февруари 1879 от Първото обикновено народно събрание. В този документ се споменава, че „на медицинския съвет се възлага издаване на наставления против заразителните болести по хората и животните“. Въз основа на Временните правила не са изработени конкретни правилници или наредби. В първия медицински съвет няма представител с ветеринарномедицинско образование.

През 1881 доктор Иван Нейман е назначен за Главен ветеринарен лекар на Княжество България. Първата му задача е да организира военната ветеринарна служба. Той разработва „Законопроект за положението на ветеринарната част у войската“, който се приема от второто обикновено народно събрание и се утвърждава от княз Батенберг.