Постенето не е просто отказ от блажна храна, с цел пречистване на организма. Телесния пост или т.нар. говеене, на който подлагаме тялото си, е в пряка връзка с духовния пост, чрез който се опитваме да станем богоугодни. Когато телесното въздържание и пречистване не е съчетано с духовно такова, постенето се превръща в обикновена диета. Чрез отказ от блажна храна вярващите се опитват да смирят душата си и да се покаят за греховете си.

Великият пост е време на посвещаване на човека на Бога по примера на Христос, който е прекарал четиридесет дни в пустинята в пост, общуване с Отеца си и подготовка за своята саможертва в името на хората. Човекът трябва да преосмисли поведението си, да се покае и да се моли да му бъдат простени греховете, за да се пречисти тялом и духом.

В днешно време хората все повече наблягат на външния вид и забравят за вътрешния си облик. Постът е едно подходящо време да се обърнем и към своята душа, да се замислим за вътрешната си чистота, да сверим вектора на живота си, с този - на съвестта си. Той пак може да е диета за нас, но диета не само за тялото, но и за духа ни.

Определено нагласата ни трябва да бъде положителна, иначе по-добре да не се прави. А тя може да бъде положителна, защото каляваме волята си, пречистваме тялото и ума си.

Каква е храната по време на пост?

Може да хапвате всичко, което е от растителен произход. Това са ядките, плодовете, зеленчуците, варивата. Всичко, обаче, трябва да е приготвено с растително масло, а не с краве масло. Подходящи са пресните салатки, спанака, копривата. Тестените продукти не трябва да са приготвени с яйца. Алкохолът също се изключва от менюто. Може да си направите един буркан мед с някакви ядки и когато много огладнеете, да си хапвате.