Вторият ден от Страстната седмица - Велики вторник, припомня притчата на Спасителя за 10-те девици, като с това се подсказва, че хората трябва да бъдат богати на добри дела в очакване на бъдещия съд

На Велики вторник Иисус Христос разказва и притчата за талантите, като пророкува бъдещата съдба на Йерусалим - с опожаряването и разрушаването на Йерусалимския храм от римските легиони под командването на бъдещия римски император Тит. 

Във Велики вторник от Страстната седмица в църквата се чете освен притчата за талантите, тази за десетте девици. 

В тази притча се говори за пет мъдри и пет неразумни девици, а се подразбира пет мъдри и пет неразумни човешки души. Мъдрите имали чисти светилници и свещен елей, а неразумните - само чисти светилници. Светилниците в тази притча символизират телата, а маслото (елей) - милостта. На гръцки език "милост" се произнася "елеос". Оттук е дошла и думата "полиелей", което означава "многомилостив".

Поуката от притчата е да бъдем винаги готови да посрещнем Небесния Жених Господ Иисус Христос при второто Му славно пришествие, защото не знаем кога то ще стане. Особено е необходимо духовно да бодърствуваме в тия дни на Господните страдания. Онзи, който не полага грижи да поддържа в изправност своята духовна лампада с достатъчен запас от елей, т. е. онзи, който не проявява милост към своите страдащи братя, той няма да влезе в Небесното царство.

Притчата за девиците напомня на вярващите да бъдат готови да посрещнат Спасителя със запалени светилници в душите си, защото той ще дойде внезапно и неочаквано, и напомня, че в момента на смъртта всеки се изправя пред Него на съд.

Притчата за талантите пък призовава всеки християнин да обработва с усърдие нивата на душата си и така да увеличава дарованията – т. е. талантите, с които го е дарил Бог.