Страстната седмица е последната седмица от земния живот на Иисус Христос. На старобългарски страст означава страдание. По тази причина дните на Христовите страдания след влизането му в Йерусалим за Пасха до неговата смърт и оплакването му са наречени страстна седмица.

Всеки ден от тази седмица се нарича велик – Велики понеделник, Велики вторник и така нататък до Велика събота. Според православния календар тази седмица завършва в навечерието на Великден – денят, в който се празнува Христовото възкресение.

Седмицата е последната от Великденския пост и на всеки един ден от нея се извършват специални служби от църквата.

Според еврейските вярвания денят завършва със залеза на Слънцето и тогава започва следващият ден.

На Велики понеделник Иисус Христос влиза в Йерусалимския храм и го намира пълен с търговци. Божият Син изгонва търговците, защото храмът е дом за молитва, а не продавалник. В Евангелието се говори за проповедта на Иисус в храма и изреченото над безплодната смоковница – символ на човешката душа, която не позволява молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.

На Велики понеделник Православната църква поменува старозаветните патриарси Йосиф и Яков.