През 1927 г. в зданието избухва пожар, който засяга покривната конструкция, включваща три кули. След бедствието е извършен ремонт, при който две от кулите са отстранени. Възстановяването е извършено по проект на арх. Христо Пеев. На 18 април 1928 г. сградата на Военния клуб получава нов удар – голямото чирпанско земетресение я срива. 

За възстановяването на знаковия Военен клуб отиват  4 730 981 лв. – средства, осигурени от банки, фабрики, кооперации, частни дарители и от държавата. Имената на дарителите са вписани в „Златна книга за дарителите по възобновяването на изгорелиятъ салонъ на Пловдивското гарнизонно офицерско събрание”. Проектът е изработен от архитектурното бюро на Стойко Стойков и Борис Градинаров. 

Идеята една от най-емблематичните сгради в сърцето на града да възвърне първоначалния си вид не е от днес. Преди близо три години бе създаден инициативен комитет начело с тогавашния областен управител и настоящ кмет Здравко Димитров. В него влязоха историци, военни, общественици. 

Присъстваше и министърът на отбраната Красимир Каракачанов, тъй като сградата е владение на ръководеното от него министерство. 

Идеята изящната необарокова сграда да възвърне част от пищната си фасадна украса и премахнатите кули явно е актуална и днес и влиза в дневния ред на новата градска управа. Сградата е архитектурно-строителен паметник на културата и попада в защитената зона „Филипопол – Тримонциум Пловдив”.