Възможно ли Европа да стане място без дим и да стопи пушачите? Възможно ли е хората с вредния навик в България да станат толкова малко, че да не могат да прескочат изборната бариера за влизане в парламента, ако направят партия на подкрепящите пушенето?

Въпросът излезе на преден план, след като наскоро Европейската комисия си постави амбициозната цел пушачите в страните-членки да стигнат нива под 5%.

Това става ясно от първия доклад относно Директивата за тютюневите изделия, който отчита спад в тютюнопушенето на територията на Евросъюза.

"Поставили сме си съвсем ясна цел - да създадем поколение без тютюн в Европа, където по-малко от 5% от хората употребяват тютюн до 2040 г. Това означава по-стриктно прилагане на законодателството на ЕС за тютюна и подпомагане в крак с новото развитие", казва по този повод Стела Кириакидес, комисар по здравеопазването и безопасността на храните, подчертавайки основната цел на тези мерки - справяне рака сред европейците.

"Болестта продължава да покосява хората, приветстваме плана на ЕК, който ние си поставихме още преди 10 години", коментира Корнел Раду-Логин от Европейската мрежа за предпазване от тютюнопушене (ENSP) по време на конференция, организирана от Коалиция за живот без тютюнев дим, Фондация "БлуЛинк" и българското представителство на СЗО.

Тютюнопушенето е най-мащабният предотвратим риск за здравето и най-значимата причина за преждевременна смърт в ЕС, като на него се дължат почти 700 000 смъртни случая всяка година.

Около 50% от пушачите умират преждевременно - средно 14 години по-рано, сочи статистиката.

Въпреки значителния напредък през последните години, засега броят на пушачите в ЕС остава висок — 26 % от цялото население и 29% от европейците на възраст 15 — 24 години.

Докладът отчита постигнат напредък, но намира и място за подобрение на мерките в страните - членки и контрола върху тютюневите изделия. Една от страните сочени за пример в строгите мерки в ЕС - Нидерландия обяви, че затяга контрола върху предлагането на цигари.

10 пъти по-малко пушачи у нас за 20 години

За страни като България, амбицията на ЕК, която трябва да бъде постигната с мерки за контрол върху тютюна, би означавала настоящите пушачи да намалеят между 8 и 10 пъти според данните от различните статистики за тютюнопушене у нас.

Последното проучване на Евробарометър от началото на тази година поставя България на второ място по брой пушачи в ЕС.

38% от българите пушат, което ни нарежда веднага след Гърция. Други проучвания сочат, 40 и 50% българи, пристрастени към цигарите.

Големият проблем е ранното пропушване, отглеждането на поколения млади пушачи и разбирането на тютюнопушенето като нещо съвсем нормално, а не като убийствен навик, смятат експертите по темата.

"Представяте ли си какъв бяг трябва да направим, за да изпълним тази цел от под 5% пушачи? Идеята е да не се включват младите", казва д-р Гергана Гешанова от Коалиция за живот без тютюнев дим.

Задълбочено изследване за контрола на тютюна и младите хора на Фондация "БлуЛинк" показва стряскащи данни за пушачите между 18 и 35 години. Сред основните изводи от него са, че към момента на проучването 45,7% от запитаните са пушачи и има рязък скок на жените - пушачки- общо 46%. Това спрямо стойностите през 70-те години е тройно повече.

"Пушенето при жените има връзка с безплодието и отглеждането на деца в среда с тютюнев дим", посочва д-р Маша Гаврилова, дългогодишен държавен здравен експерт.

Първата цигара на 10-годишния

"В България е много ниска границата на пропушване - 1/5 от хората споделят, че са пропушили между 10 и 14 години. За съжаление пушенето у нас е норма, а половината запитани смятат, че то само слабо влошава здравето им", посочва още д-р Гаврилова.

Висок е процентът на пушачите, които казват, че в работата им се пуши въпреки забраните. При половината запитани има пушене около тях у дома.

"Пушенето не може да бъде норма, но засега е така при положение, че 45% от младите пушат. Противно на тенденциите в развитите държави, тук все още пушат голяма част от възприеманите като успели в обществото. При нас още се смята, че пушат богатите хора - еталонът за сравнение, а точно те са модели са подражание на младите хора", коментира Маша Гаврилова.