64-годишен пловдивчанин избра улицата пред топла постеля в социален дом. Вече две десетилетия Васил живее под открито небе. Последните три години домът му е малка импровизирана „къщичка“ до трафопоста на ул. „Тунджа“ в Пловдив – сглобена от картон и дърво. Не пречи на никого и не търси помощ. „Когато някой ти помогне, обикновено плащаш скъпо след това“, казва той.

Жилището му е скромно – черга, няколко одеяла, кофи и шишета с вода, чадър, плетени чорапи, дебела шуба и две шапки. Но е гостоприемен – дори е приготвил столче от дървен дънер, на което посреща „гостите“ си.

„Сядай, сядай, стабилно е“, маха свойски към репортер на TrafficNews. Пали цигара и започва да разказва – за история, политика, финанси. Когато разговорът стигне до неговия живот, умело сменя темата.

Разведен е, баща на три деца, но по полицейска заповед няма право да се доближава до тях. Поддържа връзка с брат си и сестра си, но не и с майка си. Преди да се озове на улицата, живял под наем в кв. „Смирненски“. Работил като шофьор, но архивът на работодателя му изгорял и днес не може да докаже трудов стаж, затова няма право на пенсия.

Съседите в квартала казват, че страда от психична травма и фобия от затворени пространства, затова отказва настаняване в приюти. Въпреки това го харесват. По празници му носят вино, луканка, пари, храна.

„Една година не бях пил кафе. Един ден намерих два лева и си купих. Толкова ми се услади, че започнах да събирам хартия за вторични суровини. Така станах клошар“, разказва с усмивка Васил. „Но думата не ми е ясна – в речника я няма. Наричайте ме вехтошар“, допълва той.

Когато го молим за снимка, с готовност се съгласява, но настоява да смени шапката с ушанка. „Да е ясно – без мен Путин е заникъде в преговорите с Тръмп“, шегува се, преди да уточни, че отдавна е оставил политиката. „Тя е като футбола – правят се агитки, който вземе властта, слага своите хора, изтегля парите и изпразва касичката“, обяснява мъжът.

За войната в Украйна има свое обяснение. „Всичко е заради Крим. Няма да има Трета световна – ще се реши по най-първобитния начин, като останем гладни. Лидерите са алчни, харчат силите си да завладяват чужди земи. Аз затова не мърдам оттук – кошът е на 200 метра, винаги ще намеря две филии хляб. Кафе машината също е на 200 метра. Друго не ми трябва“, категоричен е Васил.