- Ще започна с провокативен въпрос. Какъв е смисълът на инициатива като „Европейска столица на културата”? Не е ли изкуствено начинание, конюнктурно, без дълготраен качествен ефект върху създаването и потребяването на изкуство и култура в избрания град и страна?

- В началото и аз мислех така. И като човек, въвлечен реално в културния живот, гледах със скептицизъм. Впоследствие в работата си имах възможност да се запозная и да общувам с хора, които са успели да развият максимално действителния културен потенциал на тази титла и градовете им все още, години по-късно, се облагодетелстват от нейните ефекти и резултати. Така че, много зависи как се ползва Европейска столица на културата, как се уплътнява, осъзнава и развива в местния контекст.

За повече от 30-годишната си история, тази инициатива се е променяла многократно. Обиколила е повече от един път европейските държави в различните си проявления. Била е и в големите столици, и в развитите културни центрове, и в напълно неизвестни градове. Ако обърнете внимание на мрежата от културни столици и на нейната хронология, ще забележите как от 2000 година нататък титлата се насочва към неочаквани краища на Европа. С нея и културната география чувствително се променя, поставяйки на картата градове, които до този момент са се свързвали с всичко друго, но не и с култура. Нейната стойност също се е променила и търсеният ефект постепенно се ориентира към повече трансформации на обществото и на градската среда, но основната философия за акцентирането на културата като фактор се запазва.

В крайна сметка, в работата си се убедих, че това дали тази инициатива ще е изкуствена или не, зависи най-вече от реакцията на местната среда спрямо нея и дали ще успее да се възползва от нейните възможности. В този смисъл, Европейска столица на културата действа като лакмус за потенциала на средата и по отношение на капацитета на културния сектор, и по отношение на управление, администрация и законодателство. В крайна сметка, това е европейски проект, който се осъществява с местен ресурс, и това се оказва най-голямата уловка за всички.

Примерите за успешно и недотам успешно осъществяване на проекта са много. Всъщност, дебатът за показателите на успеха на тази титла няма да приключи скоро. Някои мерят най-вече бюджетите и инфраструктурните подобрения, че е по-лесно, други – броя на събитията и културните проекти, осъществени в годината на титлата, и броя на публиките, колкото и да е субективно това, трети мерят нивата на щастие на гражданите... Всъщност, успехът на инициативата най-добре се мери години след осъществяването й, а смисълът й е най-вече да провокира насочването на съществени ресурси към изкуство и култура по места и да постигне по този начин обществени трансформации и възраждане на градовете.

Идвайки за първи път в България, за мнозина, дори и сега, след толкова много информация, срещи, интервюта, публикации, дискусии и толкова дълъг процес на подготовка и реализация, Европейска столица на културата е все още като НЛО и още е трудно да кажа дали културният и общественият сектор ще го оставят да отлети без следа, отдадени на своите подозрения, конфликти и вкопчени в предразсъдъци, или ще се свържат реално с него.

- Би ли припомнила основните компоненти на проекта, с който Пловдив спечели номинацията? Откъде дойде инициативата: от кмета, общинския съвет или от културната общественост в града?

- Пловдив печели титлата с добра подготовка, с откритост, с невероятната енергия, която се излъчва от екипа, представящ града ни тогава, и с реалистичност на бюджета, на партньорствата и очакваните резултати в предварителната програма. Кандидатурата започва като гражданска инициатива в началото, която година по-късно е припозната като възможност от кмета и общинския съвет, за да се стигне от учредяването на фондация “Пловдив 2019”. Всъщност, в Пловдив не е рядкост процесите и промените да бъдат тласкани от активни групи граждани. Качествените обединения в името на каузи винаги успяват да повлияят на градското управление. И това не е нещо ново. В историята на града има много такива случаи още от периода след Освобождението, та досега. Кандидатурата за титлата Европейска столица на културата също е задействана от тези сили, характерни за Пловдив. Градът има опит с тази титла и от 1999 г., когато е съпътстваща столица на културата на Ваймар за един месец. Екипът, който работи по програмата тогава, също се включва в инициативата в самото начало, доколкото знам. Но, честно казано, вече не смея да споменавам имена, защото към днешна дата има риск много хора да се почувстват засегнати от това, че не са споменати. С течение на времето расте броят на участниците в осъществяването на този проект. Целият процес отнема 7 години – почти колкото целият период на членство на България в ЕС. Променят се не само екипите и управлението на “Пловдив 2019”, но и много фактори от средата, много настройки, очаквания и т.н. Към днешна дата със сигурност сме постигнали завидна заедност в това, че пловдивчани и всички тези хора, участвали в процеса, припознават Европейска столица на културата като собствена заслуга, което е положителен резултат, според мен.

Мотото на програмата “Заедно” е и едно от основните предимства на Пловдив в надпреварата на титлата. Просто, но свръх трудно постижимо, то присъства малко или много в целите на всеки град, който носи титлата, но в Пловдив, оставено само като една дума, действа направо като флаг. И членовете на селекционното жури от тогава още го помнят ясно и с усмивка. Предварителната програма на Пловдив за титлата е една от най-силните в онзи период. Насочването към откровено проблемни зони от града, както и откритият и критичен коментар върху проблемите в нея, носят голямо предимство на Пловдив пред другите градове. На местно ниво те донасят и много съпротива и критики, които продължават като мантра и до днес, тъй като, за разлика от очакванията на консервативните кръгове в града, престижната титла се свързва трайно не с големите гордости, а с най-големия ромски квартал на Балканите, със забравените от десетилетия тютюневи складове, със запустелия тогава Капан, с наследеното от социализма и отдавна фалирало кино “Космос”, с остров Адата и с реката, която, така или иначе, никой не забелязва. Но Европейска столица на културата е стимул за промяна и за активиране на средата, а не награда за заслуги. Това трудно се приема не само в България, но и на много други места в Европа. Затова и често се спекулира с участието на местния културен сектор по отношение на Европейска столица на културата.

- Каква беше личната ти мотивация да се включиш в екипа, който подготвя събитието?

- Културен проект от такъв мащаб се осъществява за първи път в България от десетилетия. Големият му международен обхват, достъпът до активна мрежа от партньорства, възможностите за работа в публични пространства и градска среда, както и възможността да науча нещо различно и ново, което при други обстоятелства няма да ми се случи, бяха мотивацията за мен да приема да участвам. Моментът и обстоятелствата в личния ми живот си съвпаднаха, вероятно не по случайност.

- На какъв етап е подготовката на събитието? Спазва ли се графикът или вече работите в извънреден режим?

- В момента сме в инфарктния етап на работа на пълни обороти и с конкретни крайни срокове. Основната част от програмата е вече договорена и голяма част от проектите са започнали дейности или от миналата година, или започват сега. От 2016 г. ние работим в извънреден режим, тоест, извън предварително планираните графици. Само достатъчната гъвкавост и отдаденост на екипа и на партньорите ни наваксва тази извънредност, като понякога това означава абсолютно денонощно работене без почивни дни. Много често повтарям, че този проект е процес и е важно да се знае, че той ще продължи и през 2019 г. с интензивността и със скоростта, която сме набрали сега. Тоест, очакването в началото на 2019 г. просто да натиснем едно копче и момичето да изскочи от тортата, е, меко казано, илюзорно. До края на следващата година, а вероятно поне до средата на 2020 г., ще се работи под пълна пара, за да се изведат всички проекти от програмата ни до успешен край.

- Кои са основните пречки пред реализацията на проекта и какво трябва да се промени, за да бъде успешно завършен?

- Основните пречки от самото начало и досега са законодателни и административни. Българското законодателство по никакъв начин не предвижда облекчения или изключения при осъществяването на културно съдържание от такъв мащаб. В административната система все още липсват настройки по европейските стандарти. Фактът, че по-голямата част от бюджета ни е от публични средства, автоматично ни вкарва в режим на контрол и отчетност, които са неприложими към реализацията на действителни културни проекти и към работа с международни партньори. За да бъде успешно завършен този проект, ние полагаме неимоверни усилия за адаптирането на дейността си към тези административни и законодателни изисквания. Вероятно част от наследството ни ще е и тази “креативна администрация”, както обичат да я наричат колегите ни от „Матера 2019”, която дава своето отражение върху работата и на други институции в града. Справянето с този проект учи не само нас. Но за чувствителна промяна вече е късно. Ако обаче се развие такъв дебат, дори и след 2019 г., това ще е от полза, защото към момента със сигурност няма узряване за такъв тип мащабност на културните проекти на институционално ниво.

- Каква е ситуацията с финансирането ви към момента?

- Към момента сме в очакване на утвърждаването на годишния ни бюджет от Общинския съвет в Пловдив. След дълги преговори с няколко правителства, средствата от държавния бюджет, предвидени за осъществяването на Европейска столица на културата, бяха прехвърлени с решение на Министерски съвет към Общината във втората половина на миналата година. Сега работим в относителен комфорт по отношение на планирането на разходите си, защото Общината е поела отговорността да осигури всички необходими средства на базата на преведеното от държавата. Успоредно кандидатстваме за финансирания по европейските програми, имаме помощ и съдействие от международните културни институти в България, водим преговори за частно финансиране, но най-големият процент от финансирането ни е публично.

 - Кои са най-спешните и важни неща, които трябва да се направят в момента, за да може проектът Пловдив 2019 да бъде реализиран успешно?

- Оттук нататък всичко е спешно. Изключително важно е да успеем да приключим с всички отворени покани, както са планирани и обявени, да сключим договорите по тях, както и с всички конкурсни процедури по закона за обществените поръчки, които са за основните ни събития. Необходимо е спешно да бъдат завършени и ремонтите на основните ни локации, спешно да се заключат графиците на сцените и договорите с изпълнителите. Но като че ли най-важно за успеха на инициативата в този момент е да се постигне консенсус за нейното значение като местен и национален културен проект, чиято цел е да допринесе за града и жителите му, а не за публичния образ на тази или онази личност или партия.

 Интервю за вестник "Култура"