На 16 януари Пловдив ще отбележи 141-та годишнина от освобождението си от турско робство. По традиция местната власт и гражданите ще се съберат пред паметника на освободителя на града капитан Александър Бураго в Градската (Дондуковата) градина на 16 януари в 11 часа. Честването е повод да си припомним отново историческите факти, свързани с тази важна дата.  

Преди 141 години на този ден – четвърти, а по нов стил 16 януари 1878 г. преди обед, генерал Йосиф Гурко прекосява със сал река Марица с помощта на българското население на тогавашното предградие Кършияка и влиза в Пловдив. Благодарното християнско население организира тържествено посрещане. Присъствието на руските воини означава изгонване на османския аскер, отрядите башибозук и черкези и спасяване на Пловдив и жителите му от участта, сполетяла градове като Стара Загора, Карлово и Сопот. Идва дългоочакваната, жадуваната свобода.

Пловдив и в границите на Османската империя, както и днес, има важно стопанско, комуникационно, а във военно време стратегическо значение. Руското командване е очаквало, че край Марица и тепетата ще се състои решителната битка с войските на Сюлейман паша, които са последното препятствие по пътя към Одрин и Цариград. Напредвайки откъм София, Западният отряд на генерал Гурко отдалеч се разгръща, за да обгради отвсякъде Пловдив и и отреже пътя за отстъпление на османските войски.

При село Оризари под ръководството на капитан Александър Петрович Бураго от 2-ри ескадрон на Лейбгвардейския драгунски полк, мразовитите води на Марица са прекосени от пехотинци от Финландския полк, които имат за задача да пресекат турското отстъпление. Капитан Бураго начело на своя ескадрон от 63 души напредва към града по нареждане на генерал Гурко, за да разбере дали пламтящите на места пожари не са началото на неговото опустошаване.

Около 23.00 часа на 15 януари ескадронът влиза в Пловдив откъм квартал Мараша и заема пощенската станция и конака, находящи се съвсем наблизо оттук – на днешния площад „Съединение“. Турските войски са струпани около гарата. За да предотврати евентуалното им противодействие, което може да навреди на града и жителите му, Бураго нарежда на войниците си да атакуват, вдигайки възможно най-голям шум. Действията им са толкова неочаквани, че османците се разбягват, смятайки, че ги атакува цялата руска армия, която маневрира около града. Сюлейман паша и щабът му панически отпътуват с влак към Одрин. Така героят капитан Бураго влиза в историята като освободител на нашия град. За храбростта и находчивостта си той е награден с орден и е произведен в чин полковник, прескачайки цели две воински звания. За съжаление 6 години по-късно Александър Бураго умира от туберкулоза на едва 31-годишна възраст. Твърде е възможно здравето му да се е разклатило именно по време на зимното настъпление на руските войски в Освободителната война.

Макар да е избегната голяма трагедия, като опожаряването на града, освобождението коства свидни жертви. През нощта срещу 16 януари отстъпващи турски войски извеждат от затвора Таш капия 123 българи и ги изтребват в местността „Остромила“. В месеците на войната преди това стотици хора са избесени по улиците на града, други са пратени на заточение; затворите са препълнени.

Освен, че не е безкръвна, свободата и изобщо съдбата на Пловдив в тези времена не могат да се разглеждат като дар на Провидението. Те са заслуга на съвкупност от исторически обстоятелства, процеси и дадености за града, както и дейността на неговите жители.

Кланетата от времето на Априлското въстание далеч не са единствените над българско население в Османската империя, но заради близостта с големия град на тепетата, в който има множество консулства и чуждестранни кореспонденти се поражда масовият международен отзвук, довел до избухването на Освободителната война. Да не говорим за значението на града като главен център на Църковните борби и Просветното движение на Българското възраждане. За Чалъковци, Братя Гешови, д-р Стоян Чомаков, Найден Геров, Йоаким Груев, Христо Данов, Драган Манчов, Душо Хаджидеков, Димитър Матевски и много други възрожденци, които можем да бъдем горди да наречем наши съграждани.

Сякаш като знак на съдбата по-късно – отново в Пловдив, Захари Стоянов ще напише и издаде своите безсмъртни Записки, и пак в нашия град Димитър Страшимиров ще постави на строго научна основа изследването на Българското възраждане.

Свободата на нашия град означава скъсване с деспотичните и средновековни порядки в Османската държава. Макар и голям и оживен град, Пловдив е типичен представител на ориенталската поселищна традиция с криви и задънени улици, липса на канализация, водопровод и каквато и да било планировка. Освобождението дава път на модернизацията, която довежда до съвременния Пловдив – красив, многолюден, предпочитан за живеене и атрактивен за посещение град, с жители които искрено го обичат и са горди, че живеят в него.

източник: РИМ - Пловдив