Една от най-красивите и интересни къщи в Стария Пловдив е тази на Степан Хиндлиян. Къщата е строена 1834 – 1835 година и е принадлежала на Степан Мануг – богат арменски търговец. Най-големите му търговски успехи са в Индия и затова турците го наричат Хиндиоглу, откъдето идва и прякорът му – Хиндлиян.

За стенописите на първия етаж на къщата за първи път са изполвани шаблони, а стенописите на горния етаж, най-вече тези в салона – са пейзажи от Александрия, Венеция, Цариград, Лисабон – от повечето места, из които е пътувал стопанинът. Рисувани са от двама чирпански майстори – Мока и Мавруди, за шест месеца. Семейството напуска дома си в началото на турските гонения спрямо арменците – 1915 година и го предоставя за убежище на арменски бежанци. Интересна е и самата архитектура на дома. Фасадата е ориентирана на север, а входът на къщата е между двете симетрични крила на сградата. На първия етаж стаите са по-малки и хладни, за да осигурят мир и прохлада на обитателите в летните пловдивски жеги. Помислено е и за лесното отопление през зимата, затова таваните нарочно са направени по-ниски.

Уникална за времето си е банята от мрамор и гипс, която е единствена от този тип в България. Изпълнена изключително ефектно със сводове и купол с отвори, през които влиза слънчева светлина, тя е създадена на принципа на римските хипокаусти.
Банята се е отоплявала чрез подово отопление. Били са вградени глинени тръби с отвори, по които е циркулирал горещ въздух. Той се е подгрявал от огнището, разположено в кухото пространство между стените на кухнята и на банята. Водата за миене и къпане се е топлела в казани. Тъй като тепетата в Пловдив нямат подпочвени води, къщата е оборудвана и с изкуствен водоизточник – дълбок кладенец, облицован отвътре с варовик, който служи за филтър и през който се просмуква дъждовната вода. Така събраната вода се е съхранявала в цистерни.
От мрамор е направен и ефектният фонтан на втория етаж на къщата. Той е пръскал розова вода, за да ароматизира въздуха и да създава настроение у обитателите и техните гости. Фонтанът обаче е само детайл от лукса в дома. Само холът, наричан по онова време хайет, е с размери 86 квадратни метра. Няма нещо неизпипано в мебелировката и декорацията.

Къщата е била значително увредена още през 50-те години на миналия век, но поради настанените в нея квартиранти не било възможно да се пристъпи към реставрация. През 1974 е обявена за паметник на културата. В този период започва и реставрацията.Тогава, за да се достигне до оригиналните стенописи са свалени 7 до 9 слоя боя.

За Баните в Пловдив                     

В описанието на Пловдив от средата на 17 век Евлия Челеби уточнява, че в града има 8 обществени бани и 165 в дворците на влиятелните аяни.  Става дума за значителни обществени постройки, издигнати през 16 и началото на 17 в. Въпреки че специалистите включват тези сгради в комплекса, определян като Османския Пловдив, тези архитектурни паметници се появяват като продължение на една  вековна традиция, която преминала през древна Гърция, Римската империя и Византия.  През този период от близо 2000 години се достигнало до една уникална система за отопление, известна като Хипокауст. Първоначално било открито подовото отопление, осъществявано чрез преминаването на топлия въздух през кухините на пода, а първи век преди новата ера топлият въздух вече преминавал и през кухините в стените на баните. По този начин огромните постройки били отоплявани с минимално количество гориво.

От обществените бани до наши дни са запазени само две. Оцелели са и няколко от частните бани.  Едната е до къщата на Драган Калофереца на ул. „Петко Славейков“ № 32, другата е при къщата на Артин Гидиков (ул. „4 януари“ №15), третата -  в къщата на доктор Стоян Чомаков на ул. „Съборна“, четвъртата – в къщата на Степан Хиндлиян (ул. „Артин Гидиков“ №4). Градени са през първата половина на 19 век, т.е. 200 години след описанието на Евлия Челеби, но строителите следвали   дословно традицията, наследена от предишните епохи.

За банята в къщата на Степан Хиндлиян изследователят на пловдивската възрожденска архитектура  Христо Пеев пише:

„Банята, разположена в отделна масивна пристройка, има куполи и сводове и мраморен под, хубаво украсени чешми и ниши; тя е свързана с дневната посредством един коридор, който води в едно широко помещение (дрешник) с много долапи в стените, а оттам — в съблекалнята.

…Заслужава да се отбележи едно техническо нововъведение. Над кухнята има вграден резервоар, в който се събирала дъждовната вода от покрива на къщата; тази вода се изливала по тръби в кухнята, пералнята и банята“.