Университетът “В. Левски“ празнува днес, приемник на първото българско военно училище, създадено в Пловдив

Автор: Plovdiv Now 08:30, 26.11.2024 950

Днес празнува Национален военен университет "Васил Левски" във Велико Търново – приемник на първото българско военно училище, създадено в Пловдив след Берлинския договор.

Националният военен университет „Васил Левски” води началото си от есента на 1878 г., когато на 1 септември във Филипопол (дн. Пловдив) императорският руски комисар в България генерал-адютант княз Александър Михайлович Дондуков-Корсаков подписва Заповед № 14 по Военното управление на Българската земска войска, с която назначава първия команден състав на Софийското военно училище, състоящ се от шест души. Училището се нарича Софийско, тъй като е предвидено то да е там, където ще бъде седалището на бъдещия български княз.

За първи началник на училището е назначен капитанът от руската гвардия Николай Николаевич Флейшер, който на 6 септември издава Заповед № 1 по училището. От тази дата започва летоброенето не само на военното училище, но и на цялата българска военнообразователна система.

В Пловдив училището се разполага в Първоначалното училище „Света Троица”, което се е намирало в старата част на днешния град. Преместването на училището в София се извършва от 14 до 19 ноември – до Пазарджик с влак, а от там пеша.

Първият район на училището в София е бивша турска военна болница, която се е намирала зад днешния Централен военен клуб. Там на 26 ноември 1878 г. училището официално е осветено и открито със Заповед № 18 по Военното управление на България. Днес тази дата е официалният празник на университета. На следващия ден започват учебните занятия с приетите юнкери едновременно в двата класа.

На 10 май 1879 г. е произведен Първият випуск в състав 165 души. Тези офицери участват в защитата на Отечеството по време на Сръбско-българската война като капитани, а впоследствие изнасят на плещите си подготовката и участието на българската армия във войните за национално обединение и прославят българското оръжие по бойните полета на Тракия, Македония и Добруджа. До 1913 г. 83 души от тях командват полкове, 42 – бригади, 15 – дивизии, а 8 - армии. Освен това петима са началници на военното училище, трима са инспектори на артилерията, двама – на кавалерията. Пет офицера достигат до поста началник на щаба на армията, а шест се изкачват до върха на военната пирамида и са военни министри.

В следващите години курсът на обучение постепенно се увеличава на три, четири и пет години. По време на Сръбско-българската война от 1885 г. занятията са прекратени и юнкерите са изпратени на фронта. След войната срокът на обучение е три години, а след това отново е увеличен на четири.

На 9 август 1886 г. училището участва в детронирането на първия български княз Александър І. След контрапреврата и завръщането му на престола, князът подписва на 24 август Указ № 181 за разформиране на военното училище. На 3 септември 1886 г. регентите на България подписват Указ № 187 за сформиране на училището.

През 1892 г. военното училище се премества в своя втори район в София (днешния на ВА “Г. С. Раковски”), който специално е построен за него.

В периода 1900-1910 г. към училището действа Военна гимназия. Обучаващите се в нея се наричат “кадети”, като освен общо средно образование, те получават и военна подготовка. Впоследствие те постъпват във военното училище и продължават обучението си като юнкери. Така срокът за обучение за някои младежи в този период е от шест до осем години. След закриването на гимназията през 1910 г. срокът на обучение за юнкерите се установява на три години.

По време на Балканските войни 1912-1913 г. военното училище не функционира, понеже целият личен състав (обучаеми, командири и преподаватели) заминава в частите на войската след проведената мобилизация.

След обявяване на общата демобилизация на армията след войните, то отново започва да функционира от 1 август. Учебните занятия започват през декември 1913 г., т. е. една година и три месеца след прекъсването им.

По време на участието на България в Първата световна война 1915-1918 г. военното училище увеличава приема и преминава към съкратени срокове на обучение, като се слива с Школата за запасни подпоручици. По такъв начин за целия период на войната завършват четири випуска, които са изпратени в частите на армията – 1 400 юнкера и 6 300 школника.

В условията на ограниченията на Ньойския договор, военното училище остава единственото военно учебно заведение в България. От 1923 г. в него съществува т. нар. “Преподавателски курс” със срок на обучение отначало две, а после и три години. Това е скрита форма за съществуване на закритата Военна академия, което положение продължава до средата на 30-те години.

На 9 април 1924 г. XXI Обикновено народно събрание приема специален Закон за признаване на училището за висше специално учебно заведение. Същият е утвърден от цар Борис III с Указ № 12 на 23 април същата година.

От 1928 г. във военното училище започват да се обучават кадри, не само за земните (сухопътните), но и за въздушните и морските войски. През 1931 г. към него се открива Морски отдел. Това обучение продължава до края на Втората световна война.

През 1937 г. към училището отново е открита Военна гимназия, която функционира до 1945 г.

По време на Втората световна война сроковете за обучение намаляват като юнкерите изучават бойния опит на воюващите страни. Голяма част от тях са изпращани на обучение в чужбина. След промените в България на 9 септември 1944 г. училището се нарича

Народно военно училище, а със Заповед № 45 от 18 февруари 1945 г. на министъра на войната генерал-лейтенант Дамян Велчев за негов патрон е определен Апостола на свободата Васил Левски.

В средата и края на 40-те години от военното училище се отделят обучаемите за въздушните войски и за артилерията за формиране на военновъздушно и военно артилерийско училище. В периода 1955-1958 г. военното училище се разполага в казармата в квартал “Банишора”, в непосредствена близост до софийския централен затвор, което става неговия трети район в София. От там през септември 1958 г. то е преместено във Велико Търново, където заема бившите казарми на 18-и пехотен етърски полк в центъра на града. От началото на 70-те години на миналия век става постепенното преместване в днешния район, който официално е открит на 15 септември 1979 г.

С решение на ХХХІХ Обикновено народно събрание от 14 юни 2002 г. трите военни училища във Велико Търново, Шумен и Долна Митрополия са преобразувани в Национален военен университет “Васил Левски”.

Церемонията по официалното откриване е на 1 септември същата година, когато знамето на търновското училище е предадено на университета. В периода 2004-2005 г. в университета е въведена и сертифицирана Система за управление на качеството. Освен това успешно са преминати процедурите за институционална акредитация.

В историята на университета има и много други важни дати и събития.

От създаването му до днес най-старото военноучебно заведения на България обучава и възпитава 139 випуска за нуждите на Въоръжените сили.

Негови началници са били видни български офицери и генерали. Освен това негови випускници са заемали важни държавни постове.