Все повече хора страдат от заболявания на щитовидната жлеза, а симптомите често остават неразпознати. Умора, промени в теглото и безсъние могат да се окажат сигнал за сериозен хормонален дисбаланс.

„Щитовидната жлеза е изключително важна за развитието на нервната система – още от плода до напреднала възраст. Хормоните, които тя произвежда, са жизненоважни през целия живот на организма“, обяснява д-р Димитър Троев, началник на Клиниката по ендокринология и болести на обмяната към УМБАЛ „Свети Георги“.

Най-честите заболявания, свързани с жлезата, са хипотиреоидизмът и хипертиреоидизмът – съответно понижена и повишена функция. Към тях се добавят ендемичната гуша и тиреоидитът на Хашимото, чиято честота през последните години нараства. „Дали това се дължи на факторите, които го предизвикват, или на по-лесния достъп до диагностика, е въпрос, който все още стои“, допълва специалистът.

Симптомите при нарушения във функцията на щитовидната жлеза могат да бъдат разнообразни и често подвеждащи. При понижена функция се наблюдават покачване на теглото, запек, суха кожа, сънливост, умора и повишено кръвно налягане. При повишена функция оплакванията включват отслабване, повишен апетит, безсъние, тревожност и изпотяване. „Важно е да се знае, че нито един симптом сам по себе си не е достатъчен. Говорим за комплекс от симптоми – едно сърцебиене или леко покачване на теглото може да се дължи на много други заболявания“, подчертава д-р Троев.

Сред основните фактори за правилната функция на жлезата е приемът на йод. „Без достатъчно количество йод в храната и околната среда не могат да се синтезират щитовидни хормони“, обяснява той.

България е сред страните, които успешно са въвели йодна профилактика чрез използването на йодирана сол. Въпреки това специалистът предупреждава, че както недостигът, така и излишъкът на йод могат да бъдат вредни. „Не препоръчваме прием на допълнителни количества йод. Йодираната сол е напълно достатъчна“, казва д-р Троев.

Той обръща внимание и на модерните видове соли, които не съдържат йод. „Хималайската, персийската и други подобни соли не бива да бъдат основен източник на сол, защото лишават организма от необходимия йод“, подчертава той.

Освен йода, важна роля играе и селенът – микроелемент, който се съдържа в листните зеленчуци, чесъна и ядки като бразилския орех. „Пълноценното и разнообразно хранене е най-добрата профилактика на тиреоидните заболявания“, подчертава специалистът.

Стресът също е ключов фактор за отключване и обостряне на заболяванията. „Живеем в динамична и стресова среда. Няма как да избегнем стреса, но трябва да си осигуряваме достатъчно почивка, за да намалим влиянието му“, съветва д-р Троев.

Той обръща внимание и на връзката между психичното състояние и функцията на щитовидната жлеза. „Това е двустранен процес – стресът може да отключи заболяване, но и нарушената функция на жлезата може да доведе до депресия, умора или, обратно, до нервност и безсъние“, обяснява началникът на Клиниката по ендокринология и болести на обмяната.

По отношение на телесното тегло специалистът уточнява: „При хипотиреоидизъм е възможно покачване на теглото, но то не води до тежко затлъстяване и никога не е единствен симптом.“

Пациентите със заболявания на щитовидната жлеза трябва да поддържат редовен контакт със своя ендокринолог и да следят състоянието си чрез изследвания. „Колко често ще се изследват хормоните зависи от конкретния случай. Има пациенти с тежки нарушения от ранна възраст, а при други функцията остава нормална дълги години“, обяснява д-р Троев.

Особено важно е проследяването при бременните жени.„Жените с автоимунни заболявания на щитовидната жлеза трябва да изследват хормоните още преди забременяване и да влязат в нормално състояние“, подчертава той.

По време на бременността контролът трябва да бъде още по-стриктен, като понякога се налагат изследвания всеки месец, за да се коригират нуждите от хормони. Най-критичен е първият триместър, когато плодът разчита изцяло на хормоните на майката. „Неконтролираният хипотиреоидизъм може да доведе до сериозни последствия – от нарушения в интелектуалното развитие до тежки малформации“, предупреждава специалистът.

Затова профилактиката и навременните изследвания остават най-сигурният начин за запазване на здравето както на майката, така и на бъдещото дете.