Учителка осъди Основно училище „Екзарх Антим I“ заради обезщетение, изчислено върху „замразена“ отпреди пет години заплата, а делото се оказа безпрецедентно, след като Окръжен съд – Пловдив директно приложи правото на Европейския съюз и остави неприложима разпоредба от Кодекса на труда.

Спорът започва след прекратяване на трудовото правоотношение през февруари 2024 г., когато на преподавателката е изплатено обезщетение за 175 дни неползван платен годишен отпуск. Сумата обаче е изчислена на база последното ѝ реално отработено възнаграждение – от ноември 2019 г. Оттогава тя е била последователно в болнични, отпуск по майчинство и отпуск за отглеждане на дете, без да се връща на работа.

През този период заплатите в образованието на няколко пъти са увеличавани със заповеди на директора, съобразени с колективния трудов договор. Последното увеличение е в сила от 1 януари 2024 г. Въпреки това при прекратяването на договора обезщетението е изчислено по старата база, тъй като законът изисква то да се определя според последния месец с поне 10 отработени дни.

Преди да заведе иск, Велева кани доброволно училището да ѝ доплати сумата, но получава писмен отказ от директора Катерина Василева.

Така се стига до съд. Адвокат Кристиан Гьошев изготвя жалба до Районен съд и започва истинска съдебна сага. След няколко дела пред първа инстанция претенцията на учителката е частично уважава, позовавайки се на чл.21, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата – нормата, която предвижда добавка при увеличение на заплатите по време на ползване на отпуск. По съществения въпрос – дали обезщетението за неползван отпуск следва да се изчисли по актуалната заплата или по тази от 2019 г. – мотиви на практика липсват, а част от иска е отхвърлена.

Следва въззивна жалба, в която адвокат Гьошев е атакувал решението на Районен съд с аргументи, основани на правото на ЕС и практиката на Съд на Европейския съюз. Посочени са решенията по съединени дела C-350/06 и C-520/06 от 20 януари 2009 г. и по дело C-214/16 от 29 ноември 2017 г., в които се приема, че когато работникът не е могъл по причини извън волята му да упражни правото си на платен годишен отпуск, той има право на финансово обезщетение, което трябва да го постави в положение, еквивалентно на това, в което би се намирал, ако бе ползвал отпуска си при действащо правоотношение. Определящо е „обичайното възнаграждение“, а не историческа база отпреди години.

Въззивният състав на Окръжен съд – Пловдив обаче приема, че в конкретната хипотеза българската норма противоречи на правото на ЕС и следва да не бъде прилагана.

Съдът подчертава, че причините за неползването на отпуска са били независещи от нея – тя е била в отпуск по майчинство, а според практиката на Съд на Европейския съюз това не може да води до загуба или ограничаване на друго гарантирано право – годишния отпуск.

Магистратите се позовават и на чл.13 от Закона за защита от дискриминация, както и на чл.1 от Протокол №1 към Европейската конвенция за правата на човека, приемайки, че Велева е имала легитимно очакване да получи обезщетение в актуалния размер на възнаграждението си. Отбелязано е, че ако беше ползвала отпуска си преди прекратяването на договора, щеше да получи плащане по новата, увеличена заплата, определена едностранно от директора. Дори обезщетенията ѝ за болнични са били изчислявани по актуалния размер.

В мотивите си съдът стига още по-далеч – приема, че чл.177, ал.1 КТ в действащата му редакция не е синхронизиран с чл.31, §2 от Хартата на основните права на ЕС, чл.7 от Директива 2003/88/ЕО относно организацията на работното време и разпоредбите за защита на майчинството. Поради това националната норма не следва да бъде прилагана в конкретния случай.

„Аз съм възхитен от подобни съдебни актове. Това е учебникарски пример за правораздаване. Правото на Съюза е част от нашето право, но законодателят, както виждате от 2007 година до сега не смогва да синхронизира правната ни уредба, което довежда до грешно прилагане в случая от работодател. Жалко е, че трябва да имаме такива несправедливи случаи, за да има промяна. Законът трябва да се тълкува от работодателите в неговия европейски дух, а не буквално. Иначе съм убеден, че Съдът трябва да бъде оставен да правораздава в една стерилна среда и да не бъде притискан от срокове и необосновани външни нападки. Тогава със сигурност ще имаме повече такива съдебни актове и ще видим исканото от обществото правосъдие.“, коментира за TrafficNews адвокат Гьошев.