40 на 100 от информацията, която преподават на децата в училище, трябва да бъде премахната. На место това учащите трябва да получат възможност за повече практически упражнения по подобие на западните образователни програми, за да могат да придобият тъй наречените меки умения и формиране на компетентности.

Това показват обобщените данни от национално изследване на приоритетните промени в образователната система. То е организирано от Синдикат „Образование“ в периода от 16 до 24 септември. На първия въпрос „Смятате ли, че учебните програми трябва да бъдат опростени?“, 78,5% от респондентите са отговорили, че от учебните програми трябва да се освободи между 30% и 40% обем и информация.

Анкетата е обхванала общо 3362 учители, родители и заинтересовани от цялата страна, като е използван електронен вариант на анкетиране „Лице в лице“.

От друга страна, 15,4% от участниците смятат, че не учебните програми, а липсата на дисциплина, лошата мотивация и липсата на внимание са причините за слабите резултати в национални и международни оценявания.

На въпроса: „Смятате ли, че неспазването на училищния правилник е основна причина за демотивацията и лошите резултатите на учениците?“, 61,5% са убедени, че това е така. 24,8% смятат, че дисциплината не влияе на учебните резултати.

9 от 10 запитани смятат, че не трябва да се въвежда задължителна матура по математика за завършващите 12 клас, а причините им са, че „личностните способности на учениците са различни“. Казват още, че ако се въведе задължително ДЗИ по математика, това ще дискриминира учениците, ориентирани към изкуства и природни науки. Малко над 1 на 10 смятат, че задължителната матура по математика трябва да бъде въведена, тъй като това ще мотивира учениците да учат по този предмет.

На въпроса „Готова ли е образователната система?“, отговорите са отрицателни:

39,6% смятат от запитаните учители и родители, казват че образователната система категорично в България не е готова за единен национален стандарт за качество. Причината е, че образователните институции са твърде различни една от друга. Приблизително равен е броят на респонденти (38,8%), които са категорични, че нямаме национален консенсус за качество на образованието.

Все пак 11,5% са оптимисти по въпроса, като казват, че смятат, че може да се приеме национален стандарт за качество. Посочват обаче, че трябва да се ситуират поне 4 нива на стандарти за качество, съобразени със спецификата на учениците.

Може да се каже, че единствената пълна категоричност има по темата с възнагражденията за образователната гилдия. 98,8% от анкетираните са убедени, че учителската заплата трябва да бъде увеличена с поне 20%, за да да достигне до 125% от средната работна заплата за страната. Мотивират решението си с това, че подобно увеличение ще даде шанс на младите учители и мъжете да изберат учителската професия. 0,8% смятат, че учителската заплата е достатъчно висока и няма нужда от увеличение.

Анализът на приоритетите от анкетата показват категорично, че учебните програми трябва бързо да бъдат променени и освободени от излишния обем, за промяна към функционална грамотност на българските ученици, посочват в изводите си от синдиката.

„Важен фокус тук е, че каквито и промени да се направят в учебните програми, учебната среда и иновационните начини на преподаване, ако не се регулира дисциплината и спазването на училищния правилник, промяна към по-добри изпитни резултати няма да има. Неглижирането на дисциплината и правилата в училище ще продължи да генерира не само неграмотност у учениците, но и липса на толерантност и човешки добродетели. Последният национален дебат, дали да прилагаме забраната за телефони в час, е толкова вреден, защото скоро ще постави под въпрос всички мерки и правила, записани в училищния закон, образователните наредби и училищните правилници. Българското общество трябва да приеме, че образованието е основно право и се постига чрез упоритост и трудолюбие, чрез воля за мотивация и успех, чрез градене на ценностна система. Никъде по света образованието не е било и няма да бъде социална услуга или място само и единствено за забавление. От увеличението на учителската заплата зависи дали ще имаме работещи учители, а професията на учителя не може да бъде заменена.“, анализират още от профсъюза.