Прекарваме около една трета от живота си в сън, но това време не е изгубено, защото сънят е активен процес, който възстановява тялото и пази мозъка. Когато спим зле, мозъкът страда. Ефектите може да не се виждат веднага, но се натрупват с времето.
В изследване на над 27 000 души на възраст между 40 и 70 години във Великобритания учените откриват, че мозъците на хора с лош сън изглеждат по-стари от реалната им възраст.
„По-стар мозък“ означава, че биологично той остарява по-бързо, макар годините да вървят еднакво за всички. Това се установява чрез ядрено-магнитен резонанс и изкуствен интелект, който търси признаци като загуба на мозъчна тъкан и увреждане на кръвоносни съдове.
По-голямата разлика между мозъчната и реалната възраст може да е знак за по-лошо здраве, по-бързо умствено влошаване, по-висок риск от деменция или дори по-кратка продължителност на живота.
Изследването е разгледало пет навика, свързани със съня: дали човек е „сутрешен“ или „вечерен“ тип, колко часа спи, има ли безсъние, хърка ли и чувства ли се прекалено сънлив през деня.
Резултатите накрая са показали, че при по-лош сън мозъкът изглежда по-стар. Всеки по-нисък резултат в оценката на съня се е свързвал с около половин година „остаряване“ на мозъка. Средно, при хората с нездравословен сън мозъкът е изглеждал почти година по-стар, докато при хората със здравословен сън не е имало такива признаци.
Учените казват, че сънят може да се подобри с навици като редовен график на лягане и ставане, ограничаване на кофеина и екраните преди лягане и спокойна среда.
Нарушенията на съня повишават възпалението в организма, а то уврежда мозъка чрез разрушаване на кръвоносните съдове, натрупване на токсични протеини и ускорена смърт на мозъчни клетки. Кръвните проби на участниците в проучването са показали, че възпалението обяснява около 10% от връзката между лошия сън и по-бързото стареене на мозъка.
Глимфатичната система, която е мрежата за изчистване на отпадъци в мозъка, работи основно по време на сън. Когато сънят е недостатъчен или нарушен, тя не успява да функционира правилно и се натрупват вредни вещества. Лошият сън повишава и риска от заболявания като диабет тип 2, затлъстяване и сърдечно-съдови болести, които също увреждат мозъка.
Изследванията показват, че лошият сън е свързан с по-старо изглеждащ мозък, като възпалението е едно от възможните обяснения. Макар стареенето на мозъка да е неизбежно, изборът на начин на живот може да го забави.
Сънят подпомага и физическото здраве. В часовете на почивка тялото възстановява мускулите, укрепва имунната система и регулира хормоните. Достатъчният сън намалява риска от наднормено тегло, диабет и високо кръвно налягане.
Освен това, качественият сън подобрява настроението и емоционалния баланс. Хората, които спят добре, са по-устойчиви на стрес, по-рядко изпадат в тревожност или депресия и по-лесно поддържат позитивна нагласа.