Оказва се, че сутрешната сънливост не е просто мързел, а резултат от сложен биологичен процес, който мозъкът ни изпълнява всяка сутрин.
Както съобщава Live Science, изследователката на съня Орели Стефан от Университета в Лозана (Швейцария) твърди, че събуждането не е мигновен акт, а постепенен, координиран процес между няколко мозъчни структури.
Подкорковите области на мозъка – група невронни структури под мозъчната кора – отговарят за активирането на съзнанието. Първо, ретикуларната активираща система (РАС) изпраща сигнал до таламуса, който препраща сензорна информация към мозъчната кора – външният слой, който управлява мисленето и възприятието.
С други думи, докато ние се опитваме да се ориентираме къде сме, мозъкът още „зарежда“ операционната си система.
След събуждане, мозъкът се нуждае от време, за да достигне пълна когнитивна активност – процес, наречен инерция на съня. Тя може да продължи от 15 до 30 минути, а при някои хора – дори до час.
„Когато мозъкът ви се събуди сам, той изпраща сигнал в точния момент, за да прекрати съня“, обяснява Стефан. Но будилникът често прекъсва този естествен ритъм, като ни „измъква“ от най-дълбоката фаза на съня – и това е причината за сутрешната мъгла в главата.
Според учените мозъкът ни се колебае между по-будни и по-сънливи фази на всеки 50 секунди. В края на този кратък цикъл сънят става „по-крехък“, което означава, че тялото е готово да се събуди естествено. Ако в този момент няма аларма, човек се събужда по-леко и по-освежен.
За да се намали сутрешната инерция, изследователите препоръчват: да се събуждаме по едно и също време всеки ден, и по възможност без будилник, когато организмът сам избере точния момент.
„Тогава мозъкът ви ще изчака подходящите 50 секунди и ще се събудите без усещането за тежест и замаяност“, казва Стефан.
Учените все още не могат напълно да обяснят защо едно и също количество сън понякога ни освежава, а друг път – не. Предполага се, че начинът на хранене, времето на лягане и фазата на съня имат влияние върху това как мозъкът преминава от сън към будност.
Източник: Live Science / University of Lausanne, превод: GlasNews