Датата 8 юни се свързва със смъртта на трима български творци - писателя Богомил Райнов, режисьора Пламен Масларов и поета Евтим Евтимов. Поклон пред паметта им!

Богомил Райнов е български писател и професор по естетика. Роден е на 19 юни 1919 година в София. Умира на 8 юни 2007 година.

Син е на писателя, философ и художник академик Николай Райнов и брат на скулптора Боян Райнов. Участва в Съпротивително движение през Втората световна война. Членува в марксически кръжоци. Член е на БКП от 1944 г. Бил е главен редактор на в. „Стършел“. Известно време е доцент във Висшия институт за изобразителни изкуства „Николай Павлович“.

От 1953 до 1960 г. е аташе по културата в българското посолство в Париж, като по това време закупува различни произведения на изкуството, изложени в Националната художествена галерия. Заедно със Светлин Русев участва в подбора и закупуването на картини на Националната галерия за чуждестранно изкуство. Парите са държавни, отпуснати по настояване на Людмила Живкова.

Има научни публикации в областта на естетиката, изкуствознанието и културологията. Автор е на многобройни монографии за изобразителното изкуство, история на теософията, криминални и шпионски романи, чийто главен герой е Емил Боев, както и романизирани автобиографии. Романите му са много популярни, издават се по няколко пъти в големи тиражи.

В една от последните си книги – „Людмила“, дава интересни сведения за задкулисието в българския културен и политически живот през 80-те години на 20 век и опитът да се разчупи тесногръдието и отвори врата към света на свободната култура.

След смъртта на Богомил Райнов са публикувани книгите му „Лека ни пръст“ и „Писмо от мъртвец“, изпълнени с груби нападки срещу Александър Жендов, Борис Делчев и Радой Ралин.

Богомил Райнов е силно противоречива фигура в българската култура. Дългогодишен заместник-председател на Съюза на българските писатели и член на Централния комитет на Българската комунистическа партия, той изиграва голяма роля за налагането на социалистическия реализъм в българската литература и в идеологическия разгром на много „идеологически заблудени“ български писатели.

Пламен Масларов е български режисьор, актьор, сценарист и продуцент.

Роден е на 1 януари 1950 г. в София. През 1974 г. завършва театрална режисура във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Докато учи, работи като асистент-режисьор и играе като актьор. След като завършва, работи като режисьор в театрите в Пловдив и Бургас. По-късно специализира режисура и драматургия в Париж. Режисьорският му дебют е късометражният „Ситуация“, а първият му пълнометражен филм е „Любовта на Мирон“ (1980). В периода 2001 – 2003 г. е директор на Народния театър „Иван Вазов“, а от 2004 г. на Българската национална филмотека. Умира на 8 юни 2010 в София

Евтим Евтимов е ярък български поет, автор на текстове на много песни от българската естрада.

Роден е на 28 октомври 1933 година в Петрич. През 1952 г. завършва Института за начални учители в родния си град. Работи като учител 10 години. През 1951 г. във вестник „Пиринско дело“ се отпечатва първото му стихотворение. От 1953 г. сътрудничи активно на периодичния печат.

Работи като програмен ръководител на радиото в Петрич през 1955 – 58 и 1960 – 62 г. Секретар е на градското читалище „Братя Миладинови“ от 1962 до 1965 г. След това е завеждащ отдел „Поезия“ и директор на издателство „Народна младеж“ (до 1984 г.). Едновременно с това до 1975 г. е заместник-главен редактор на списание „Пламък“. От 1984 до 1988 г. е главен редактор на вестник „Литературен фронт“. От 1989 до 1991 г. е главен редактор на списание „Родолюбие“.

Умира на 8 юни 2016 година в София, в болница след тежко боледуване.

Евтим Евтимов е сред популярните съвременни български поети, познат най-вече с любовната си лирика. Автор е на повече от 40 книги.

Много от стиховете му са използвани като текстове за песни, превърнали се в хитове в България. Сред тях са „Високо“ (ФСБ), „Ако ти си отидеш за миг“ („Импулс“), „Грешница на любовта“ (Лили Иванова), „Горчиво вино“ (Панайот Панайотов, Веселин Маринов) и „Обич за обич“ (Деян Неделчев, Георги Христов).

През 2010 година пише текста на песента „Нашата полиция“, изпълнена от Веселин Маринов и обявена неофициално за химн на Министерството на вътрешните работи. „Химнът“ и неговото сценично изпълнение предизвикват критики. Въпреки всичко поетът твърди, че се гордее с песента.