Първият повей на модерността идва в Пловдив в началото на 70-те години на ХIХ век с Барон-Хиршовата железница. Връзката със столицата Цариград отваря нови хоризонти пред пловдивските търговци, а колонията от европейски техници и железопътни служители придава нов облик на пловдивското общество.

Сградата на старата гара се намира на два километра южно от града, но по европейски образец бързо се превръща във важен елемент на новото градоустройство. Тук е изградена голямата спиртна фабрика на Боманти. Само за двайсетина години прашният коларски път се превръща в една от най-красивите улици, наречена „Станционна”, с жилищни сгради на европейските дипломати, архитекти и техници.

През 1905 година започва строителството на нова Централна железопътна гара.  Откриването на сградата в стил необарок става на 30 ноември 1908 година. С нея са свързани спомените на поколения пловдивчани и гости на града.

Сградата на гарата е построена в бароков стил, проектирана е от италианския архитект професор Мариано Пернигони. Завършена е през 1908 г. Флорентинецът проф. Мариано Пернигони (1857-1938 г.) идва в България след Освобождението, по покана вероятно на Католическата църква у нас. Именно той е проектант на гаровата сграда, Централна гара Пловдив (1908-1912), на емблематичния хотел "Молле" (1911), и на нова сграда на Мъжкия католически колеж "Св. Августин", сега основна сграда на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски".

Сградата е свързана с живота на Пловдив, на нея са изпращали войници, посрещали са царе. В книгата си "Пловдивска хроника" Никола Алваджиев описва колко любопитна дестинация е била тя за пловдивчани, които в почивните дни, докарани с нови дрехи, са се качвали на файтони и по ул. "Станционна" са пътували до гарата, просто за да се поразходят по перона и да изпият една "илимоната". В един момент модата започнала да застрашава нормалния трафик на пътниците, така че въвели перонни билети специално за любителите на разходки. Времето е в началото на XX век, а малко по-късно от един влак слиза Иван Вазов, за да бъде посрещнат от кордон пловдивчани по цялата улица "Станционна", возен във файтон с бели коне. Тук е забележителното честване на неговия 70-ти рожден ден, малко след който той умира. След неговото посещение улица "Станционна" носи неговото име.