Десетки доброволци се включиха в петата поредна почистваща акция в Ботаническата градина в Пловдив. Докато родители почистиха цели нови 200 кв.м. територия, деца се включиха в работницата на открито. Заедно направиха, украсиха и закачиха 14 къщички за птици. Само след 20-ина минути те вече бяха окупирани от семейства пернати.

"С родителите помечтахме колко хубаво би било да се възстанови Ботаническата градина и да имаме територия, на която редовно се провеждат занимания за малки и големи на открито, сред природата, и то в града. Доказателство за това бяха най-малките. Те не искаха да си тръгват. Дори и тригодишните помагаха, тичаха и играеха върху почистените поляни (някога почти непроходими). Ние обаче не мислим да спрем с редовните почиствания. Може да се присъедините отново към нас на 15 април от 11 часа. В момента подготвяме и интересна програма за предстоящите летни месеци", казват организаторите на инициативата. 

И разказват историята на Ботаническата градина.

Още от самото създаване на Агрономо-лесовъдния факултет в Пловдив ръководителят на катедра „Ботаника“ проф. Кирил Киряков подбира асистенти, силно привлечени от природата: Димитър Делипавлов, Стоян Димитров, Ганка Алексиева, Иван Ковачев, Мария Попова, Илия Чешмеджиев, и започва усилено проучване на растителните ресурси на България. Самата градина е основана през 1950 г. върху участък от 250 декара. Тя е 3-та ботаническа градина в България и първата такава извън столицата.

Проф. Кирил Киряков изгражда Ботаническа градина, която създава добри условия за научноизследователска дейност.

Проф. Стоян Димитров организира експедиции, в които участват всички преподаватели от катедрата. Реалната дейност по създаване на ботаническата сбирка на градината започва през 1957 г., когато за неин ръководител е назначен д-р инж. Димо Граматиков. През следващите няколко години е направен проект за облагородяване на площта, включващ изграждане на водни площи, изкуствени релефни форми, скални кътове, алейна мрежа, места за отдих, розариум.

С посадъчен материал от парковете на бившите царски дворци (Кричим, Врана, Евксиноград) и от големите декоративни разсадници в страната се полага началото на арборетума на градината, който през 80-те и началото на 90-те години на 20 век е най-богатият във видово отношение у нас. През 1963 към ботаническата градина е създадена семенна банка и е издаден първият дилектус (семенен каталог), с който градината се включва в системата за международен обмен на растителен генетичен материал (семена и вегетативен материал за размножаване).

До 1990 г. има установени контакти с повече от 150 ботанически градини в Европа, Азия, Африка, Океания, Австралия, Северна и Южна Америка. Ботаническата градина издава ежегодно или еднократно за период от две години дилектус без прекъсване от 1963г. до 1991г.

В началото на 70-те година на 20 век площта на ботаническата градина е редуцирана двукратно. Първото редуциране е свързано с отнемане на част от площта на градината за строителство на жилищни блокове част от строителството на квартал „Тракия”, а второто отнемане на площ е свързано с трасирането на продължение на булевард „Санкт Петербург” от хотел SPS до пътен възел „Скобелева Майка”, което все още не е реализирано. Така от първоначалните 250 декара ботаническата градина е сведена до 113,504 декара. За щастие е запазена западната част от градината, която е най-развита и добре поддържана.

"Към момента обаче там не се развива никаква дейност, територията е изключително занемарена и избуяла. През годините са организирани няколко акции по възобновяването на ботаническата градина, но за съжаление без успех. Желанието на жителите на Пловдив да имат ботаническа градина не спира. И ние не мислим да спрем да провеждаме доброволчески инициативи, да ускоряваме процеса по възобновяването и да привличаме общественото внимание към място, което вярваме, че има потенциала да стане най-любимо на пловдивчани", категорични са доброволците.